Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Започни с кръвоспирателя — каза Птахор. — Той бърза повече от нас, в Западната страна майка му вече е сварила граховата каша.

Кръвоспирателят свойски се сбогува с нас, направи свещените знаци на Амон и смирено коленичи на пода пред кожените свитъци. Палачът замахна с меча си, завъртя го със свистене над главата на осъдения, но възпря удара си и острието на меча съвсем леко докосна врата на кръвоспирателя. Въпреки това той се строполи на пода и ние помислихме, че от страх е припаднал, защото на врата му не се виждаше дори драскотина. Беше мой ред и аз спокойно коленичих, палачът ми се усмихна и допря меча до врата ми, не желаейки да ми причинява излишен страх. Птахор реши, че е достатъчно нисък и няма нужда да коленичи. Мечът на палача докосна и неговия врат. С това смъртната ни присъда бе изпълнена и ние получихме нови имена, изгравирани на тежки златни гривни. На гривната на Птахор действително имаше надпис „Този, който прилича на павиан“, а на моята се четеше „Този, който е самотен“. След туй лекарското умение на Птахор бе възнаградено със злато. На мен също ми отмериха злато и после ни облякоха с нови одежди. За първи път носех надиплена поличка от царски лен и яка, натежала от сребро и скъпоценни камъни. Но когато слугите се опитаха да вдигнат кръвоспирателя и да го свестят, той не дойде на себе си — оказа се, че е мъртъв. Видях го със собствените си очи и смея да го твърдя. Обаче така и не разбрах защо беше умрял, освен ако не е вярвал, че наистина трябва да умре. Защото въпреки глупостта си той притежаваше способността да спира кръвотечения, а такъв човек не е като другите.

Сред всеобщия траур по повод смъртта на фараона плъзна мълвата за странната кончина на кръвоспирателя. Всички, които я научаваха, избухваха в смях и се удряха по коленете, защото случаят наистина беше много забавен.

Официално аз също бях считан за мъртъв и в документите, които подписвах, наред с името си Синухе трябваше да добавям Този, който е самотен. В двореца бях известен единствено под това име.

3

Когато, облечен с новите си дрехи и със златна гривна на ръката, се върнах в Дома на живота, учителите ми се кланяха с отпуснати пред коленете ръце. И все пак аз си оставах ученик. Възложиха ми да направя най-подробно описание на трепанацията и смъртта на фараона, под което трябваше да се подпиша. То ми отне много време и накрая завърших с това как от ноздрите на фараона духът му е излязъл и в образа на птица се е отправил към слънцето. Досаждаха ми с въпроса дали фараонът в последния момент действително е дошъл в съзнание и е прошепнал „Хвала на Амон!“, както твърдели много други свидетели. Напрегнах паметта си и реших, че най-добре ще е и това да потвърдя като истина. После със задоволство узнах, че в двора на храма описанието ми се четяло пред посетителите през всичките седемдесет дни, докато в Дома на смъртта подготвяха тялото на фараона да оцелее за вечни времена! По време на траура таванските публични домове, кръчми и бирарии бяха затворени. За да се купи вино и да се послуша музика, трябваше да се минава през задния им вход.

След изтичане на седемдесетте дни ми съобщиха, че лекарската ми подготовка е приключила и мога да упражнявам професията си в който и да било квартал на града. Ако ли пък желая да продължа учението и да се посветя на някоя специална област, например зъболекарство, ушни болести, акушерство, опипване с ръце, боравене с лекарския нож — изобщо една от четиринадесетте специалности, преподавани в Дома на живота от най-добрите медици под надзора на царските лекари, трябвало само да посоча коя от тях ще избера. Това беше особено благоволение и доказателство, че Амон се отплаща достойно на служителите си.