Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Защо е трябвало да се раждам войник? Денем и нощем страхът като плъх гризе войнишкото сърце. От малък войникът яде повече бой, отколкото хляб. По време на поход като магаре носи на рамене храната и водата си, вратът му се вдървява като магарешки врат и раменните му сухожилия се измятат. Врагът го пробожда с копията си, обстрелва го със стрели, а ако попадне в плен, прилича на животно в клетка, бият го и му завързват крайниците. Войникът пие застояла вода, а жалката си заплата трябва да изкарва с грабеж или да си я спечелва от противника. Покрива се с рани или лежи болен, пренасят го на магарешки гръб на дълги разстояния, обират му дрехите и слугата му избягва. Ако накрая успее да се завърне в Египет, той е като проядено дърво и вече не става за нищо. По-добре да не бях се раждал.

Той ми показа двама войници, които се бяха опитали да избягат и Хоремхеб бе наредил да ги окачат на стената с главата надолу. Вече бяха мъртви, защото стрелците с лъкове, техни другари, великодушно ги бяха използували като мишени, подготвяйки се за боя. Показа ми и няколко пленени хабири — едри, неприветливи мъже с дебели носове и окървавени глави. След туй се прибрахме в шатрата да спим.

На сутринта се събудих от звуците на тръба. Войниците се събираха на групи, подреждаха се в редици, а старшините и командирите тичаха покрай тях, крещяха, блъскаха ги и ги шибаха с камшиците си. Когато всички се построиха, Хоремхеб излезе от мръсната си княжеска хижа със златния камшик в ръка. Един слуга държеше чадър над главата му и прогонваше мухите около него, докато говореше на войниците. Хоремхеб се обърна към тях с думите:

— Египетски воини! Казвам египетски воини и имам предвид както вас, гнусни негри, така и вас, мръсни сирийски копиеносци, а също и вас, шардани и водачи на бойни колесници, които най-много приличате на войници и египтяни сред това мучащо и ревящо стадо говеда. Към вас бях снизходителен и ви обучавах търпеливо, но сега търпението ми се изчерпа и вече не ми се ще да ви водя на учения. При учебни походи вие се препъвате в собствените си копия, а когато стреляте с лъковете си бежешком, стрелите ви летят във всички посоки, наранявате се един друг и пилеете стрелите, което заради благостта на фараона — нека тялото му се запази вечно — не можем да си позволим. Ето защо днес ще ви поведа в бой. Съгледвачите ми съобщиха, че хабирите са разположили стана си зад планините, но колко са на брой — това не можаха да ми кажат, понеже се уплашили и хукнали да бягат, преди да успеят да ги преброят. Надявам се обаче, че са достатъчно много, та да ви изтрепят и най-сетне да се отърва от гадните ви и страхливи физиономии, да се върна в Египет и да събера войска от истински мъже, които обичат плячката и славата. Във всеки случай днес ще ви дам последна възможност… Старшина, ти там със сцепения нос, я сритай онова говедо, дето се почесва по задника, докато аз говоря! Да, днес ще имате последна възможност да се проявите.

Хоремхеб сурово изгледа мъжете, погледът му прониза всекиго от тях и никой повече не посмя да мръдне по време на речта му.

— Ще ви поведа на бой и нека всеки знае, че аз първи ще се втурна в битката, без да гледам кой ме следва и дали изобщо някой ме следва. Защото аз съм син на Хор, соколът е мой пътеводител и днес смятам да сразя хабирите, пък ако ще и съвсем сам. Но предварително ви казвам, че довечера от камшика ми ще капе кръв. Със собствените си ръце ще пребия всеки, който не ме следва, ами гледа да се скрие или да избяга. Така ще го наложа, че ще съжалява, дето се е родил. Уверявам ви, че камшикът ми жили по-жестоко от копията на хабирите, които са изковани от лоша мед и лесно се чупят. Единственото страшно на хабирите е техният глас. Той наистина е ужасяващ, но ако някой се бои от виковете им, нека си затъкне ушите с глина. Това няма да му пречи, защото сред рева им така или иначе, няма да чувате заповедите. Всеки да се движи зад командира си и всички да следват моя сокол. Напомням ви, че хабирите се бият в безпорядък като стадо добитък. Вас съм ви учил да настъпвате в редици, а стрелците с лъкове да стрелят едновременно след подаване на команда или знак. Сет и неговите дяволи да опекат всеки, който стреля преждевременно и хаби стрелите си, без да се прицелва. И да не сте посмели да потеглите в боя с вайкане като баби. Гледайте поне да приличате на мъже, препасали престилки, а не женски поли. Ако победите хабирите, можете да си поделите техните говеда и вещи. Ще забогатеете, защото са се награбили с плячка от опожарените села. Лично аз не възнамерявам да задържа себе си ни един роб или вол. Разрешавам ви да поделите всичко помежду си. Жените им също можете да си поделите и вярвам, че довечера ви очакват приятни забавления с тях, защото хабирянките са хубави, пламенни и обичат храбрите воини.

Хоремхеб огледа войската си, която отведнъж ревна в един глас, заудря с копия по щитовете и размаха лъкове. Той се усмихна, махна небрежно с камшика си и рече: