Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Виждам, че горите от нетърпение да ядете пердах, но преди това трябва да осветим един храм на Атон, новия бог на фараона. По природа той е противник на войната, така че днес едва ли ще имате някаква полза от него. Затуй нека главните сили потеглят, а задните отреди да останат за освещаването на храма, та да се убедят в милостта на фараона към нас. Предстои ви дълъг поход и в боя смятам да ви пратя колкото се може по-уморени, за да нямате сили да побегнете и още по-храбро да се биете за живота си.

Той пак замахна небрежно със златния си камшик, войниците отново зареваха възторжено и в голям безпорядък се заизточваха извън града. Всеки следваше бойния знак на отреда си, окачен на прът. Така те потеглиха на бой след лъвски опашки, соколи и крокодилски глави, а най-отпред леки бойни колесници подсигуряваха безопасността на похода. В същото време военачалниците и ариергардът тръгнаха след Хоремхеб към храма, построен на едно възвишение в края на града. На път за там дочух офицерите да недоволствуват и да мърморят помежду си:

— Къде се е чуло и видяло главнокомандуващият пръв да се втурва в боя? За нас това не се отнася. Командирите и офицерите открай време са били носени в паланкини зад войската. Те са единствените грамотни и само така могат да си отбелязват какво правят войниците и да наказват страхливците.

Хоремхеб много добре чуваше думите им, но само плющеше с камшика си и се подсмихваше, без да каже нещо.

Храмът беше малък, набързо стъкмен от дърво и глина и не приличаше на другите храмове. В средата имаше отвор и олтар, ала божеството не се виждаше никъде и войниците напразно се озъртаха да го открият. Хоремхеб каза:

— Неговият бог е кръгъл и прилича на слънчевия диск. Затуй го търсете на небето, ако очите ви издържат. Той ви благославя с ръцете си, но подозирам, че днес след похода ще усетите пръстите му като нажежени игли по гърбовете си.

Войниците обаче възроптаха, че фараонският бог бил много далеч от тях. Нужен им беше бог, пред когото да легнат ничком и да го пипнат с ръка, ако имаха тази смелост. При все това те притихнаха, когато се появи жрецът. Беше слабоват юноша с небръсната глава и с бяла наметка. В ясния му поглед гореше екстаз. Пред олтара той принесе в жертва пъстри пролетни цветя, масло и вино, което накара войниците да се разсмеят с глас. След туй изпя един химн, посветен на Атон. Говореше се, че фараонът лично го бил съчинил. Беше дълъг и еднообразен, войниците слушаха със зяпнала уста и нищо не проумяваха. Химнът започваше така:

Хубав си, кога изгряваш иззад хоризонта,
ти, живи Атон, предтеча на всичко живо!
Издигаш се на източния небосклон
и пълниш с прелест вси земи,
тъй хубав си във висините, велик и жарък.
С лъчите си обгръщаш вси земи от тебе сътворени
и свързваш ги с лъчите на своята любов.
Макар да си далечен, с лъчите си земята ни достигаш,
макар да си възвишен, петите ти докосват и прахта.

После обрисува мрака на нощта, лъвовете, които нощем напускат леговищата си, и змиите, така че мнозина от присъствуващите потрепериха. Обрисува блясъка на деня, уверявайки, че в зори птиците размахвали крила за възхвала на Атон. Уверяваше също така, че новият бог придавал оплождаща сила на мъжкото семе и вдъхвал живот на зародиша в женската утроба. Като го слушаше, човек можеше да си помисли, че този Атон имаше пръст и в най-дребното нещо, което ставаше на света. Според жреца без помощта на Атон дори пиленцето не би могло да разчупи черупката на кокошето яйце и да записука. Той продължи:

Неизброими са делата ти,
що стават тайно покрай нас,
единствен бог, със сила, непозната за всяко друго божество.
По твоя воля сам създал си земята,
хората, добитъка, големите и малки живини
и всичко, що живее и се движи,
и всичко, що във въздуха лети,
страните Сирия и Нубия,
тъй както и Египет си създал.
Ти всекиго поставяш сам на място,
на всеки даваш, що му се полага,
та всеки има своя стряха
и дните си му преброил.
По твоя воля са различни
езиците, цветът и образът човешки,
да можеш всекиго да различиш.