Следотърсачът

След като спазиха обичайните любезности и похапнаха, без да се разсейват с повече разговори, отколкото учтивостта изискваше, Риг се обърна към майка си и рече:

– Всъщност, госпожо майко, аз не тръгнах за Ареса Сесамо, за да се срещна с вас. Нищо не ме зарадва толкова, колкото това, че сте жива, макар да се зачудих, разбира се, защо никога не сме се срещали и защо приемният ми баща никога не ви бе споменавал, преди да легне да умира. Но първата му заръка беше да дойда в Ареса Сесамо, за да се срещна със сестра си. И не мога да не се зачудя къде е тя. Да не би да не е добре? Не иска ли да се запознае с брат си?

И се престори, че не забелязва как се умълчаха всички, щом спомена сестра си.

– Има ли някаква причина да не е редно да питам за нея? Никой по време на пътуването ми не намекна, че може да има нещо. Предположих, че ще се срещна с нея.

Сега всички погледи бяха впити в майката. Само тя изглеждаше напълно спокойна и съсредоточена върху хапката, която дъвчеше, и гледаше Риг с искрящи очи.

– Не се учудвам, че проявяваш любопитство – рече тя най-сетне. – Но, виждаш ли, сестра ти се е оттегли от обществото преди повече от година. Тя имаше едно твърде неприятно преживяване, когато един от селяните, които периодично нахлуват в къщата на нашия домакин и настояват да им дадем да обръснат главите ни или да ни вземат дрехите, я принуди да съблече всичките си дрехи. Това беше жестоко и след тази случка тя не се вижда с никого.

„Или по-скоро никой не я вижда“ – помисли си Риг.

– Няма ли надежда поне за отдавна изгубения º брат? – попита той.

Но премълча, че много добре знае, че сестра му в момента е в стаята. Беше видял как дирята º бавно влиза вътре и после снове напред-назад, за да не спира да се движи. Тя несъмнено проявяваше към Риг същото любопитство, каквото и той към нея. Знаеше, че той може да я вижда или поне че знае къде е. Всъщност, след като се настани на масата, той се обърна към нея и º махна, макар че държеше ръката си по-ниско от масата, за да не види никой друг. Освен това махна много бавно, за да може тя да различи движението.

– Действително има надежда – отвърна майка му. – Съвсем сигурна съм, че тя няма търпение да те види, и когато му дойде времето, ще те заведа на мястото, където пребивава в уединение.

– Сигурно това ужасно пречи на обучението º – предположи Риг.

– Нейното обучение е дреболия в сравнение със страданията от унижението, на което бе подложена – отвърна майката.

Тук се намеси Флакомо.

– Беше срамота за всички нас – някой да се отнесе така жестоко към едно дете! Революционният съвет незабавно промени закона, за да попречи да се вземат дрехите от телата на хората, принадлежащи към семейството, наричано някога кралско. Отдавна трябваше да се внесе тази промяна.

– С други думи казано – рече Риг, който, разбира се, вече знаеше историята, – Съветът е открил, че унижението на кралските особи вече не се приема добре от тълпата, и го е прекратил. Дали това означава, че омразата на обществото към кралското семейство утихва?

– Мисля, че това би било чудесно – върна Флакомо. – Някой ден, разбира се, кралското семейство ще бъде като всяко друго семейство. Но засега си остава източник на нестихваща надежда за някои революционни фракции.

– Тогава се чудя защо всички не сме били усмъртени – рече Риг.

Навсякъде около масата ахнаха.

– Това е въпрос на чиста логика – продължи той. – Докато има живи членове на кралското семейство, ще бъдем използвани от тази или онази групировка за обединяващ символ, та дори и никога да не сме вдигнали и пръст срещу Революционния съвет. Не би ли било по-добре в името на народа изобщо да престанем да съществуваме?

– Никога няма да ме убедят в това! – възкликна пламенно Флакомо. – Някога това много се обсъждаше, но майка ви и нейната майка преди това проявяваха изключителна скромност и почит към Съвета, подчиняваха се на всички закони и никога не насърчаваха разговорите за бунтове. И затова Революционният съвет реши, че ще е по-мъдро да ги задържим тук, достъпни за обществото, макар и в не толкова голяма степен. Майка ви благоволява да покаже на хората, че кралските особи не притежават нищо и живеят като послушни граждани.

– Но ние се храним доста добре – отбеляза Риг, оглеждайки пищната трапеза.

– Не – отрече Флакомо. – Аз се храня доста добре, а те споделят моята трапеза като гости. Но много дни всяка година майка ви вечеря с всеки, който я покани, без значение какво е положението му и колко проста е храната му.

– Разбирам – рече Риг. – Значи няма да има възражения, ако аз постъпвам по същия начин?

– Вие можете да придружавате майка си винаги, когато тя приеме подобна покана – отвърна Флакомо. – Но разбира се, не можете да го правите сам, защото всеки път, когато кралска особа напусне моя дом и излезе в града, нея... тях трябва да ги държат под стража. Уви, съществуват хора, чийто гняв към кралското семейство не е утихнал и след толкова години на революционна власт.