Следотърсачът

– Просто се зачудих дали покушението над живота ми е дело на фракцията, която подкрепя възстановяването на наследяването по женска линия и смята съществуването на мъжки наследник за голяма опасност. Тази фракция би могла да чака много години аз да се появя отново, за да бъда убит, съгласно указа на моята прабаба Аптика Сесамин.

– Този закон бе отменен от Революционния съвет – напомни Флакомо. – Повечето хора са забравили, че изобщо е съществувал.

– Но тъй като никога не е бил отменен от Шатрата на светлината, има и такива безумци, които смятат, че той още е в сила и убийството ми би било благородна постъпка. Казвам го, защото мъжът, който се опита да ме убие на път за насам, беше точно такъв безумец.

– Думите ти танцуват наоколо като словата на най-предпазливия ухажор – рече майката. – Трудно е за вярване, че не си бил възпитан с идеята, че си кралска особа.

– Мъжът, когото наричах свой баща, ме научи да мисля скептично и с любопитство, това е всичко. И да говоря онова, което мисля. И винаги е казвал: „Ако искаш да научиш нещо, питай някой, който вече го знае“. И затова ще ви задам, майко, два въпроса. Първо, дали вие и истинският ми баща сте ме пратили далече оттук като бебе, за да ме опазите от подобни врагове? Или съм бил откраднат от някой друг, който е смятал, че трябва да бъда опазен от вас?

В стаята се възцари мъртва тишина. Майката замря неподвижно, ръката º увисна във въздуха, а овесената каша падаше на бучки от наклонената º лъжица. Риг напълно осъзнаваше какво впечатление е направил и продължи нататък:

– Нека да задам въпроса още по-просто. Майко, дали вашето желание е да умра? Защото ако е така, ще прекратя опитите да се спасявам и ще позволя следващото покушение над живота ми да завърши с успех. Нямам желание да ви правя нещастна с идването ми у дома след толкова много години.

Тя отново се раздвижи и отпусна лъжицата в купата.

– Огорчена съм, че си способен да ми зададеш такъв въпрос.

– А аз съм огорчен, че вие отказвате да му отговорите.

– Ще му отговоря, макар и самият въпрос да ме измъчва. Аз нямах нищо общо с твоето отвличане. Бях убедена, че са те откраднали онези, които желаят смъртта ти, и предположих, че са те убили. Първите години скърбях за теб всеки ден и винаги щом се сетех за теб след това, а се сещах често. И когато научих, че е възможно да си жив, тайно дръзнах да повярвам, че ще ти позволят да дойдеш при мен. Дори и когато пристигна, се опитах да се държа така, че силата и дълбината на моята радост да не разтревожат никого. Радвам се, че осъзнаваш голямата заплаха, която те грози. Благодарна съм, че са те възпитали да проявяваш предпазливост и не си се хванал в заложения капан. Но съм горчиво разочарована от твоето предположение, че аз бих могла да стоя зад залагането му.

– Аз не ви познавам, майко – обясни Риг. – Знам само това, което се говори за кралското семейство, и можете да си представите каква малка част от него е добронамерено. По история ми преподадоха обширни познания и знам за стотиците случаи, когато членове на различни владетелски семейства са се клали в стремежа си да завземат властта или от страх, че ще ги убият или че ще избухне гражданска война. Ала щом чух словата ви и видях лицето ви, докато ги произнасяхте, а и след като познавам донякъде ограниченията, при които живеете тук, аз съм доволен, че вие наистина сте моя любяща майка. Моля ви, простете, че ви попитах, защото знаете – нямах друг избор. И ви благодаря, че изобщо отговорихте, а още повече за самия ви отговор.

Риг стана от мястото си и коленичи до стола на майка си, а тя се обърна към него. Мнозина от присъстващите бяха смаяни, защото да се поклониш пред кралска особа беше незаконно, и самата майка понечи да възрази. Ала той заговори високо и гласът му шибаше като камшик и заповядваше на всички да мълчат.

– Аз коленича пред тази жена, както син коленичи пред майка си. И най-скромният пастир може да коленичи така пред майка си. Тъй като моите предци са кралски особи, забранено ли ми е да показвам на майка си уважението, което тя заслужава да получи от мен? Дръжте си езиците – предпочитам да умра, отколкото да се оставя страхът да ми попречи да º покажа колко я почитам и обичам!