Следотърсачът

Риг беше съвсем сигурен, че задачата на стражите е да пазят кралските особи да не избягат, да не напуснат града и да не тръгнат да събират войска. Но нямаше причини да го казва на глас. Той си беше наумил друга тема.

– О, да, аз знам за това! – извика той. – Снощи някой се опита да ме убие.

Всички на масата моментално се развикаха: „Не! Кой! Кога! Как го спряхте!“.

– Спрях го достатъчно лесно – обясни Риг. – Просто не легнах да спя там, където ми бе отредено. Опитът за убийство беше потаен, бяха ми заложили капан.

– Що за капан?! – извика Флакомо. – Ако някой е влязъл в къщата ми и...

Риг направи успокоителен жест и се усмихна.

– Сигурен съм, че е станало без ваше знание, скъпи мой приятелю. Мога да ви наричам „приятелю“, нали? Вие сте толкова любезен към майка ми и сестра ми.

– Да, моля. За мен е чест да ме смятате за такъв – отвърна Флакомо, въпреки че нямаше как да е забравил казаното от Риг предната вечер, разбира се.

– Това беше малка кутия с акси, поставена под леглото ми. Беше достатъчно крехка, че само като легна на леглото, особено ако се метна с момчешко въодушевление, щях да я счупя и да освободя влечугите. И разбира се, всички знаете колко време щях да оживея след това, след като топлината ги привлича.

– Но как сте ги победил? – попита някой.

– Не съм – отвърна Риг. – Избягнах ги. Доколкото зная, още са там. Бих препоръчал стаята да се запечата и те да бъдат оставени вътре. За няколко седмици ще умрат от глад, особено ако помещението се топли. Много е сложно да се опитвате да се отървете от тях по други начини. Съществуват газове, които ще ги парализират, ала за да им въздействат, се иска време, а междувременно и онзи, който занесе газа при тях, рискува някой от аксите да скочи и да спечели предварително схватката.

– И в стаята ви са били оставени подобни същества? – попита невярващо Флакомо. – А как ги открихте?

– След като бях предупреден, че все още има хора, които мразят кралското семейство, а един от тях направи опит за покушение върху мен по време на пътуването ми, станах предпазлив. Поглеждам под леглата.

Риг се надяваше никой да не е разпитвал Дългия, защото той прекрасно знаеше, че дори не е влизал в стаята, за надничане под леглото да не говорим.

– Да благодарим за това на Светеца скитник! – възкликна Флакомо и мнозина на масата го подкрепиха.

Риг се обърна към майка си, която никак не изглеждаше разтревожена, а просто ядеше кашата си и го гледаше – тя се хранеше с много по-проста храна, отколкото всички останали на масата.

– Госпожо майко – рече той. – Не съм сигурен как да приемам този случай. Действително съм убеден, че не съм бил осъден на подобна смърт просто защото съм кралска особа – в края на краищата, убийците са можели да убият всяка кралска особа в дома, ала са набелязали единствено мен.

Тя пое поредната хапка.

– Досещам се за две причини защо биха избрали мен. Едната е, че присъствието ми дестабилизира споразумението, според което вие със сестра ми сте живели под закрилата на такива лакеи на Революционния съвет като нашия любезен домакин Флакомо. В такъв случай това би могъл да бъде самият Съвет или някоя негова фракция, която желае смъртта ми. От друга страна, аз съм от мъжки пол, а откакто прабаба ми е избила всички членове на кралското семейство от мъжки пол и е издала закон, че само жените от семейството могат да управляват, съществуват хора, които са чакали с нетърпение раждането на мъжки наследник с надеждата, че той ще доживее да погази този стар декрет и на трона да седне крал, а не кралица.

– И да има такива хора, съмнявам се, че ще се опитат да те убият – рече меко майка му.

– Вероятно не – съгласи се Риг. – Откакто научих каква е истинската ми самоличност, или поне за вероятността това да съм аз, се чудя кой ли е онзи, който ме е отвлякъл и отнесъл далече от майка ми, баща ми и сестра ми. Едната възможност беше да съм взет от членовете на фракция, която желае на трона да седне отново мъжки наследник. Но ако е така, защо не съм бил обучен да изпълнявам тази роля? Защо не бях възпитаван като бъдещ крал? Защото мога да ви уверя, че никога не съм долавял и най-беглия намек, че съм от кралски произход или че имам някакво велико предназначение. Затова ми се налага да заключа, че човекът, който ме възпита, не е бил от тази фракция.

Майка му не каза нищо и само се поусмихна.

– Ала все пак човек никога не знае на какво са готови хората, толкова безумни, че да искат възстановяването на кралското управление. А несъмнено онези, които желаят да възстановят наследяването на трона по мъжка линия, са най-безумните от всички.

– Има толкова много безумци по света – отвърна майка му. – Някои са безумни, ала си мълчат, а други в своето безумие дърдорят ли, дърдорят и дразнят всички.

– Разбирам укора ви, майко, но наистина се опитвам да узная как стоят нещата, за да мога да се досетя откъде би могла да дойде заплаха.

– Тя може да дойде отвсякъде – отвърна мило тя. – Може да дойде отвсякъде едновременно.