Следотърсачът

Когато двамата с майка му излязоха редом от стаята, като внимателно избягваха Парам, вървяща невидима покрай стената, той приведе лице до нейното и каза:

– Убеден съм, знаете, че стаята ви е под постоянно наблюдение.

Тя се вцепени, ала продължи да крачи.

– Не е – възрази.

Двамата излязоха от трапезарията и тръгнаха по една галерия, в която бяха окачени многобройни, извънредно големи картини, изобразяващи сцени, за които Риг не знаеше нищо.

– В стените има тайни коридори – обясни той. – Някой е поставен там да ви наблюдава винаги, когато сте в стаята.

Сега майка му се спря, защото в галерията освен тях нямаше никой... все още.

– Как би могъл да знаеш това, освен ако самият ти не си шпионин?

– И аз имам дарба като Парам, но своя собствена – измърмори той. – Когато влезем в стаята ви, ще застана точно срещу дупчицата, през която наднича шпионинът. А ако той има и друга дупчица, аз ще се преместя и ще застана и пред нея.

– Ти никога не си стъпвал в тази къща, дори и като бебе! – прошепна напрегнато майка му. Очевидно не можеше да преодолее почудата откъде ли черпи сведения, вместо да предположи, че на този свят може би има и повече дарби освен тази на Парам.

Риг нежно я прегърна и устните му попаднаха точно до ухото º.

– Аз усещам дирята на всеки човек назад във времето. Виждам всички дири, оставени за десет хиляди години. Виждам и Парам. Вас двете ви наблюдават всеки път, щом останете насаме.

След това се отдръпна от майка си с най-искрена любяща усмивка и додаде:

– Знам, че усамотението сигурно е безценно за вас, толкова рядко оставате насаме. Благодаря ви, че ме водите в своето убежище.

Тя бе пребледняла. Разкритието му, че двете с Парам непрекъснато са държани под око, като че бе съкрушително, ала дали наистина си беше въобразявала, че Революционният съвет ще я остави без наблюдение? Дали наистина си е мислела, че след като дъщерята на кралското семейство е привидно изчезнала, Съветът ще приеме нейното обяснение и няма да търси момичето?

„Дали в това съм по-добър от нея, при положение че тя цял живот е живяла в този затвор?

Не съм по-добър – реши той. – Просто имам дарбата да възприемам онова, което за нея е невъзможно да види. Да разполагаш с тайни сведения не е същото като да си по-умен“.

Щом наближиха стаята º, Риг вече виждаше всичките º разходки нагоре-надолу по коридора, водещ към вратата. Тя бе минавала оттук хиляди пъти. Вечно наблюдавана, вечно подозирана, мразена от мнозина и презирана от още повече хора. Как ли бе издържала всички тези години?

Може би я привличаха надеждите и копнежите на многото други в тази страна, които мразеха Съвета и жадуваха за възстановяване на монархията. Може би в душата си тя все пак беше кралица и понасяше онова, което бе длъжна да понася, заради своя народ.

Може би, докато вървеше с Риг към стаята си, за която той току-що º бе разкрил, че не е никакво убежище за нея, в душата си тя замисляше смъртта му. „Не – каза си той. – Реших да º се доверя и на свой ред честно да спечеля доверието º. Никакви съмнения, никакви догадки. Или ще обичам майка си, или няма да я обичам. Никакви половинчати мерки“.

Чуваше гласа на Бащата: „За децата любовта е чувство. За зрелите хора е решение. Децата чакат да разберат дали любовта им е истинска по това колко дълго ще продължи. Зрелите хора правят любовта си истинска, като никога не се разколебават в своята преданост“. Е, да, Риг вече познаваше света достатъчно, за да заподозре, че според това определение зрелите хора се срещат рядко, а деца могат да се намерят на всякаква възраст. И все пак това не променяше факта, че той не можеше да не се оценява по този критерий. „Ще обичам тази жена толкова дълго, колкото тя ми позволи“.

Майка му отвори вратата – за да се спазят поне донякъде наредбите, тя стоеше отключена. Буквата на закона изискваше изобщо да няма врата, но Риг сметна, че за Революционния съвет е по-изгодно кралските особи да си мислят, че разполагат с уединение зад нея.

Той влезе и затвори. Огледа демонстративно стените, макар да знаеше точно къде клечи дежурният шпионин, залепил око на дупката.

– Най-лошите картини ли са намерили, та да ги закачат тук?

– Ти колко време си бил богат, три седмици?

– По-скоро три месеца.

– И за толкова време успя да станеш специалист по изкуствата?

Майка му бе вложила във въпроса съвсем малко ехидство.

– Специалист съм по онова, което харесвам – отвърна Риг. – Никой не рисува както трябва, изображенията винаги са плоски, а цветовете никога не са предадени точно. Никога не успяват да предадат плътността на въздуха. И като временно богат младеж в О разбрах, че картините, които най-много ми допадат, са онези, които не се преструват, че изобразяват действителността. Любими ми бяха най-старите, от епохата, когато О е бил столица на своя собствена малка империя, макар тя да не е била нищо в сравнение със... земите, управлявани от Революционния съвет.

– Не е възможно да са останали картини от златния век на О – възрази майка му. – Те са само копия.