Следотърсачът

– Но недодяланото селянче от горното течение на реката, с всичките му непристойни шегички и смешни истории за живота на село... Как можеш да твърдиш, че то е същото момче, което се изразява толкова изискано, че с остроумието си покосява всички гости?

– Нима? – учуди се Риг. – Не помня да съм нанасял увреждания някому.

– Някои се съсипват, когато всички им се смеят. А ти срази неколцина, които не смеят да дойдат отново.

– И липсват ли на някого?

Дългия се засмя.

– Когато ловецът носи само едно оръжие, значи сам е решил да не бъде заплаха за онези животни, които то не може да достигне – отбеляза Риг.

– Значи ти притежаваш оръжията „селяшко остроумие“ и „изтънчено остроумие“?

– Да кажем, наполовина от всяко.

– Две тъпоумия са едно остроумие, мисля – рече Дългия.

– А сега и ти влезе в надпреварата! – провикна се Риг и двамата започнаха да се боричкат в кухненската градина. После се сетиха за задачите си и се заловиха за работа, без да чакат някой да ги навика.

Отговорът дойде след седмица. Флакомо го обяви на вечеря.

– Млади Риг – заяви домакинът. – Застъпих се за молбата ви пред Революционния съвет и той реши, че отговарянето на безкрайните ви молби и изпращането на книги напред-назад твърде много ще затрудни библиотекарите.

Риг не си позволи да го обземе разочарование. От начина, по който говореше Флакомо, ставаше ясно, че той само се преструва на опечален и има добри новини.

– Вместо това, ако съвет от учени ви признае за достоен да бъдете приет сред тях, ще ви бъде позволено да посещавате библиотеката с придружител и да се връщате веднъж дневно, ала ще можете да оставате там колкото желаете. Или до вечеря.

Риг скочи на крака и нададе момчешки, селяшки, недостоен за принц вик на щастие.

Всички се засмяха, дори и майка му.

Глава 17

Учен

– Наш дълг е да служим не на едно отделно същество за сметка на целия вид, а да запазим човешкия вид и да подпомагаме напредъка му, дори и за сметка на скъпо струващ брой индивиди – рече заменимият.

– „Скъпо струващ“ – повтори Рам. – Чудя се как ли определяте цената на човешкия живот.

– Равностойно – рече заменимият.

– Равностойно на какво?

– На всяко друго човешко същество.

– Значи можете да убиете един, за да спасите двама.

– Или един милиард, за да предизвикаме обстоятелства, които ще доведат до раждането на един милиард и един.

– Доста безчувствено звучи.

– Ние сме безчувствени – заяви заменимият. – Но суровите цифри не могат да изразят цялостно нашия дълг.

– Любопитно ми е да знам въз основа на какво, освен на цифрите, правите преценка за запазването и напредъка на човешкия вид.

– Въз основа на всичко, което увеличава способността на човешкия вид да оцелее пред лицето на заплахи.

– Какви заплахи?

– В низходящ ред по вероятност за изчезване на вида: сблъсък с метеори над определена комбинация от маса и скорост; избухване на вулкани, които изхвърлят определени вещества над определено количество: епидемии, надхвърлящи определени равнища на смъртност и заразност; войни, в които се използват оръжия с над определено ниво и дълготрайност на унищожителната мощ; космически събития, намаляващи способността за оцеляване на живота...

– На мен ми се струва, че ако успеем да основем жизнеспособна човешка колония на тази нова планета, ще направим така, че ще е невъзможно която и да било от тези заплахи да унищожи човешкия вид.

– А ако успеем да основем деветнайсет жизнеспособни човешки колонии...

– Всичките деветнайсет ще са изложени наравно на заплахите от твоя списък, ако те засегнат тази планета и тази звезда. Един страшен сблъсък с метеор ще унищожи всичките деветнайсет.

– Да – потвърди заменимият.

– Ала за теб е важно да създадем деветнайсет отделни колонии, а не само една.

– Да – потвърди заменимият.

Последва дълго мълчание.

– Ти ме чакаш да взема решение за нещо.

– Да – потвърди заменимият.

– Ще ти се наложи да уточниш – настоя Рам.

– Ние не можем да обмисляме онова, за което не можем да мислим – отвърна заменимият. – Това би било немислимо.

Рам много време мисли над това. Направи много догадки за това какво ли може да е решението, което се изисква от него. Малко от тях произнесе на глас и заменимият всеки път се съгласяваше, че това би било полезно решение, ала не е съдбоносното. Решение, което би обяснило защо за да се запази човешкият вид и да се подпомага напредъкът му, е важно да се основат деветнайсет колонии. Рам изследва всяко решение, което трябваше да бъде взето, включително степента на евентуално унищожаване на туземната флора и фауна, и спечели съгласието на заменимите, че ще се положат всички усилия да се създаде съвършен и представителен генетичен запис, семенна банка и ембриана на местните форми на живот на планетата, за да може всичко, унищожено по време на създаването на колониите, да бъде възстановено на по-късен етап.

Но дори и това решение не бе съдбоносното.