Следотърсачът

Определено не докладваха на Флакомо. Доколкото Риг можеше да прецени, никой не му докладваше, дори и прислугата. Готвачите и пекарите готвеха каквото си искат, икономката съставяше каквито графици º е угодно. Флакомо просто обикаляше из къщата и разговаряше с всеки, когото срещнеше случайно. Беше като малко дете, което ходи навсякъде, където става нещо интересно, и ти се пречка в краката.

Риг не беше сигурен дали посещенията в библиотеката биха му помогнали да разреши този проблем – той виждаше дирите, виещи се из нейните сгради (които не бяха далече). Те бяха ясни и подредени, за разлика от следите по градските улици, ала нито един шпионин не ходеше там. Така че добереше ли се до нея, търсенията му щяха да се състоят точно в това, което бе казал – в опити да прочете всичко, което истинският му баща, Кносо, беше изучил, за да открие какво е знаел. Което можеше да е съвсем нищо – за да се досетиш, че би могъл да преминеш през Стената упоен до безсъзнание, не се изискваха дълбоки познания по теоретична физика.

Ала баща му Кносо бе изучавал човешкия мозък, за да разработи успокоителните, които беше използвал. А ако имаше нещо, което Риг отчаяно се нуждаеше да разбере, то бе как е устроен човешкият мозък. В частност и неговият собствен, ала добри и приложими познания за мозъците на Умбо, Парам и дори на Нокс също щяха да са му от голяма полза.

Същевременно той не можеше да се досети за никаква причина, поради която Революционният съвет би пожелал да го пусне да ходи където и да било и да се занимава с каквото и да било и особено с нещо, с което му се иска да се занимава. Може би да не се позволява на кралския син, дори самото съществуване на когото е оскърбление и за Революционния съвет, и за матриархалното наследяване на трона, да върши нещо, ако поиска, беше просто политически въпрос.

Ала очевидно имаше и достатъчно защитници на мъжката линия или пък достатъчно хора, които мислеха, че може би ще е по-лесно да го убият извън дома на Флакомо, защото една ранна утрин орляк учени връхлетя в къщата без никакво предупреждение.

– Защото, нали разбирате, не искахме да имате никакъв шанс да се подготвите – обясни възрастният ботаник, който явно им беше начело.

– Освен цял живот подготовка – уточни Риг.

– Това се подразбира – отвърна ботаникът.

– Любопитен съм какви критерии за оценка ще приложите. Трябва ли нивото на моите знания да е равно на вашето? Няма ли по-млади учени, които знаят по-малко от вас, но въпреки всичко са учени?

– Нас не ни интересува толкова количеството и дори качеството на вашите знания, колкото качеството и бързината на ума ви – обясни ботаникът.

– А сред вас няма ли и по-бавни учени?

– Мнозина запомнят бавно неща, които повечето хора смятат за жизненоважни, ала всички достатъчно бързо съобразяват, разпознават нелогичността, грешките и недостоверността. И ако се чудите, изпитът вече започна и не съм убеден, че ми харесва предпазливият начин, по който предварително се опитвате да повлияете на основните правила.

– Правите прибързания извод, че моята цел е била да им повлияя, а не просто да разбера какви са.

– Да разберете какви са няма да ви е от никаква полза – отвърна ботаникът, – защото вие или мислите като учен, или не, и ако не мислите, то е, защото не можете, а ако не можете, никаква предварителна информация няма да ви помогне.

– Така си е – призна Риг. – Точка срещу мен.

– Ние не отбелязваме резултат – поясни ботаникът. – Ние си създаваме впечатление.

– Тогава ще престана с опитите да ръководя и ще се предам на вашите въпроси.

– Дори и с това твърдение вие се опитвате да се обяснявате, когато би било по-мъдро да замълчите.

Риг замълча.

Учените влязоха в най-уютния салон. Риг седна на едно столче без облегалка в съседната стая, където не виждаше никого от тях, ала можеше да чува всичко, което казваха на глас.

Въпросите започнаха достатъчно безобидно. Всъщност бяха толкова лесни, че Риг непрекъснато се опитваше да намира свръхсложни отговори, защото се боеше да не би да му кроят някакъв номер или капан. Докато най-сетне ботаникът въздъхна и рече:

– Ако продължавате да отговаряте така, няма да приключим преди някои от нас, включително и аз най-вероятно, да умрат от старост. Ние не се опитваме да ви измамим, ние се опитваме да ви опознаем. Ако един въпрос изглежда прост, значи той е прост.

– А... – възкликна Риг.