Следотърсачът

Ала Риг веднага проумя какво имаше предвид тя. Той беше драл и изкормвал много от „аномалните същества“, както ги наричаше баща му, и добре знаеше доколко тяхната анатомия се различава от образците при повечето животни. Освен това му се бе наложило да изучи и „аномалните растения“ поради отличната причина, че човеците не можеха да ги храносмилат, а понякога имаха и отровно въздействие. И сега само няколкото думи, казани от нея, го наведоха на мисълта, че вместо тези аномални животни и растения да бъдат разглеждани като резултат на случайността, какво би било, ако всички са свързани помежду си? Вместо един голям поток на живота с необясними вариации, дали всъщност наистина потоците не бяха два, всеки от тях – сам по себе си?

– Забелязвам, че я приемате сериозно – установи ботаникът.

– Млад е – обади се физичката, жена, и вероятно най-младата от всички тях – Риг преценяваше възрастта º на около трийсет. – Разбира се, че е заинтригуван.

Беше повече от заинтригуван. Вече си припомняше какво бе открил, докато изкормяше ебеци и маломечки. Приличаха ли си? И кои хищници ръфаха труповете им, след като той вземеше кожите? И те ли бяха аномалии? Прииска му се да се върне, сподирян от Умбо, за да огледа дирите на аномалните създания и да провери дали водят избирателно към аномални растения и дали странните видове хищници не преследват само странна плячка.

Със сигурност, ако имаше нещо подобно, Бащата би го изтъкнал.

Или може би се е надявал, че Риг сам ще забележи. Сега той го забелязваше. Не беше го проучил и не можеше да бъде сигурен, ала онова, което си спомняше в момента, не противоречеше на идеята на Блехт. Учените, без Блехт, обядваха заедно и разговаряха охотно с Риг. Струваше му се, че надали щяха да разговарят с него така непринудено, ако възнамеряваха да докладват за отрицателен резултат от изпита му.

* * *

Точно така се и оказа. На другата сутрин четирима мъже в униформи на Революционната гвардия пристигнаха, за да го придружат от дома на Флакомо до библиотеката.

Ако се бе надявал да види града Ареса Сесамо, сега Риг беше разочарован. Той чуваше звуците на голям град, но от разстояние. Къщата на Флакомо бе заобиколена от три страни с други огромни къщи с подобна архитектура – високи стени, заобикалящи вътрешна градина, без никакви прозорци, които да гледат навън. По улиците се движеха само местни – прислужници, тръгнали да изпълняват поръчки, неколцина богати хора с високо положение в обществото, които се разхождаха или яздеха, няколко майки – или бавачки? – с деца.

А от четвъртата страна, отвъд широкия, ограден с дървета булевард, точно срещу къщата на Флакомо се намираха градините на библиотеката. Риг вече знаеше, след като бе изучил преминаващите през тях дири, че големите библиотечни сгради се намират на разстояние една от друга и всяка от тях по свой начин внушаваше впечатление за величие и показваше архитектурния стил, който е бил на почит по времето, когато са я построили. Сградите на библиотеката се издигаха върху построено възвишение – тук, в делтата, нямаше естествени хълмове. Големите къщи също бяха построени върху изкуствени възвишения, макар и не толкова високи. Между тях, от другата страна на булеварда, бяха разположени малките жилища, които се предоставяха безплатно на гостуващите учени, докато провеждаха проучванията си в библиотеката. Самите библиотекари живееха в таванските стаи над купчините с книги.

Ако Умбо и Самуна някога стигнеха до Ареса Сесамо, ясно беше, че Риг не можеше да използва библиотеката, за да се вижда с тях. Надали биха могли да минат за учени, а ако се опитаха да обикалят из тази част на града, мигновено щяха да разпознаят в тях натрапници. Никога нямаше да успеят да се доближат до него.

Първата сутрин го заведоха в Библиотеката на живота, където се надяваше да се срещне с Блехт, но вместо това го повериха на грижите на млада помощник-библиотекарка, която го поведе на обиколка из сградата, следван от стражите. Беше момиче на не повече от двайсет и театрално се стараеше да покаже колко º е досадно и тъпо, че трябва да развежда кралско отроче. Дори подхвърли на стражата колко иронично било, че Революционният съвет все още предоставял специално обслужване на кралските особи.

Риг изобщо не реагира на отношението º. Не се опитваше да я заговори, както не се опитваше да заговори и стражите, беше си научил урока от срещата с Кресльото. Но когато искаше да получи още сведения, я разпитваше и тъй като тя наистина обичаше това място, въпросите му я накараха на няколко пъти да прояви въодушевление, макар че не след дълго се усети и отново започна да се държи студено. Но с изминалите часове държанието º малко по малко се затопляше.