Следотърсачът

Дните добиха установен ред и това продължи няколко седмици. Риг много напредваше. Все още не разбираше някои книги от списъка на Кносо, но поне разпознаваше повечето термини и му се струваше, че още малко, и ще схване достатъчно, за да проумее върху какво Кносо е градил теориите си.

Ала щом седнеше на своята масичка с разтворените книги пред себе си, стражите често заспиваха и той използваше тази възможност, за да затвори очи и да започне да проучва дирите наоколо. Знаеше, че една от тези дири принадлежи на баща му Кносо. Той никога не бе живял в къщата на Флакомо – вдовицата и дъщеря му се бяха преместили там едва след смъртта му. Но беше идвал тук, в тази библиотека, и като намери всички книги, които Кносо бе прочел, Риг се надяваше да различи и неговата диря, която трябваше да е свързана с всички тях.

Най-сетне я намери – проследи един подходящ кандидат все по-назад във времето, докато най-сетне излезе – или по-правилно, дойде – от дома, в който тогава бе живяла майка му. Дирите им се пресичаха отново и отново. Не би могъл да е никой друг освен баща му Кносо.

Прииска му се и Умбо да беше там, за да може да го види. Беше забранено да се рисуват портрети на кралското семейство и нямаше нито едно изображение на баща му, което да му даде представа как е изглеждало неговото лице. Но дирята му се отличаваше достатъчно. Сега, след като я бе разпознал, Риг лесно я забелязваше. А след малко започна да вижда и нещо наистина учудващо. Баща му Кносо наистина беше прочел всички книги от списъка. Ала бе посещавал и други библиотеки, най-вече Библиотеката на миналите животи и Библиотеката на мъртвите думи. Риг си намери оправдания да посети и двете и да проследи стъпките му. И на двете места библиотекарите го увериха, че книгите все още се пазят в същия сектор, както по времето на баща му, обикновено дори на същата лавица. Но Кносо никога не беше заемал книги от тези библиотеки и затова записи нямаше. Ала Риг все пак научи нещо. От Библиотеката на мъртвите думи се сдоби със списък с езици – баща му често бе наобикалял рафтовете с книги на тези езици. А в Библиотеката на миналите животи състави списък с исторически периоди и теми. Появи се насока.

Да, проучванията на баща му Кносо включваха физика, но той беше търсил наблюдения върху Стената в много култури и на много езици от поне осем хиляди години назад в миналото. Дали е мислел, че някога в древността някой е намерил начин да мине през нея? Съществуваха легенди за светци и герои, дошли Отвъд Стената или завърнали се там след смъртта, но същите легенди разказваха как те прескачали между звездите, причинявали земетресения, създавали вулкани и строяли машини, които после оживявали. Нито един образован човек не би ги възприел сериозно. И дори и баща му Кносо да им бе повярвал донякъде, Риг не би могъл – не беше ли той участник в действителното събитие, породило мита за Светеца скитник? А какво беше тогава? Дали баща му Кносо не бе търсил епоха отпреди съществуването на Стената? Всички знаеха, че такова време е нямало и Стената винаги е съществувала. Но пък това, че всички го знаят, не означаваше, че непременно е истина. И защо ще избягва да остави писмени данни за своите проучвания на миналото? Ставаше въпрос за нещо повече от едната физика – трябваше да има и някакъв политически уклон, иначе Кносо нямаше да е толкова предпазлив в своите извънфизични изследвания.

Ала без точните заглавия, изучавани от баща му, Риг не можеше да измисли начин да проумее какво се е опитвал да научи той.

* * *

Библиотеката запълваше дните му, но вечерите, нощите и ранните утрини прекарваше в дома на Флакомо. Свикна да спи всяка нощ на различно място – често просто се свиваше на кравай в градината и това му напомняше малко за нощите, прекарани в гората с Баща му. Помагаше в кухнята и поддържаше дружбата си с пекарите от двете смени, особено със сина на Лолонга, Дългия, който се държеше с него като с обикновен човек, а не като с някакъв тип, достоен за презрение, или пък високопоставена особа. Разбира се, откакто се бе разчуло, че двамата прекарват доста време заедно, започнаха да привикват редовно Дългия в различни пивници, паркове и магазини на разпит.

Щом Риг разбра какво става, му каза:

– Разказвай им всичко. Аз не говоря и не върша нищо, което трябва да се крие.

Това значително облекчи угризенията на Дългия.

Казаното от Риг си беше вярно, стига да се отбележи, че той просто бе пропуснал да добави „пред теб“. Защото вършеше много неща, които не би желал да разказва на никого, който докладва на Съвета. Най-вече се опитваше да общува с Парам – отчасти защото срещата с нея бе единственото, което Бащата му беше заръчал, отчасти защото искаше да спечели доверието º. Съобщенията, които оставяше за нея на майка си, бяха безполезни – тя вярно ги предаваше, но отговор така и не дойде. Освен това имаше неща, които трябваше да обсъди с Парам, за които майка му нямаше как да знае.