Следотърсачът

Отвън сградата изглеждаше като прост правоъгълник. Но отвътре представляваше лабиринт и Риг се замисли, че ако не притежаваше способността да проследява обратно собствената си диря, никога не би могъл да намери изхода. Очакваше да има лавици с книги, но видя също и кошове, в които държаха стари свитъци, и каталози със съкратени текстове на книги, съществуващи само на тънки метални листи, изпечени глинени плочки, дървесна кора и животински кожи.

– Те не са ли толкова древни, че изложените в тях научни знания няма на какво да ни научат? – попита Риг.

– Библиотеката не съдържа само съвременни трудове по биология – отвърна тя хладно. – Ние пазим и цялата история на науките за живота, за да можем да видим как сме стигнали до съвременните разбирания.

– Имало ли е цивилизации в миналото, които са ни надминавали с разбиранията си в някои области на биологията?

– Аз не съм библиотекар историк – сряза го тя. – Отговарям за воденето на протоколите в лабораториите и тъй като много малко учени в момента ги използват, решиха, че съм свободна и мога да си пропилея сутринта.

– Но тогава вие непрекъснато се занимавате с най-съвременното в науката – рече Риг.

Тя не отговори, ала още мъничко от омразата º се изпари. Но все пак дори не се сбогува, когато камбаната зазвъня по пладне и дойде време той да тръгва.

На излизане от сградата на два пъти стражите се объркаха дотолкова, че му се наложи да ги поправя и сам да ги изведе. Отидоха в дома на Флакомо, само на пет минути пеша, да обядват и после се върнаха, този път в Библиотеката на миналите животи. Сега водачът му не беше библиотекар, а млад учен, призован на служба. Той изобщо не се държеше враждебно и ако не бяха начумерените стражи, сигурно през цялото време щеше да разпитва Риг за това що за човек е кралица Агия Сесамин и дари е виждал тайнствената Парам.

В края на деня стражите се готвеха да отведат Риг право в дома на Флакомо, но той помоли за среща с началството.

– Началство на какво? – попита ученият. – Всяка библиотека си има свой декан, началник или ректор, те всички имат различни титли. Но никой не стои начело на цялата библиотека.

– Мисля, че искам да се срещна с онзи, който отговаря за мен.

– За вас? – възкликна ученият. – Тези мъже не са ли...

– Някой е определил в какъв ред да обиколя библиотеките. Някой ви е възложил да ме разведете из тази. Кой взема тези решения?

– О... не знам.

– Това тук е библиотека. Бихме ли могли да проверим?

– Ще попитам.

Стражите седнаха с въздишка и настояха и Риг да направи същото, а след петнайсет дълги минути ученият се върна заедно с една свирепа на вид възрастна жена.

– Какво искате? – попита троснато тя.

– Искам да престана да губя времето на младите учени и библиотекари – отвърна Риг. – Защото въпреки че всяка библиотека си има свои уникални характеристики, разликите биха могли да ми се обяснят за петнайсет минути. Ала дори и това не е нужно. Искам да прекратя обиколката и да се заема с изследванията си.

– На мен ми наредиха да ви разведа на обиколка – рече студено жената.

– И ми предложихте великолепна обиколка – отвърна Риг любезно. – Но кой знае колко още живот ми остава? Бих искал да ме заведат при онзи, при когото са записите за изследванията на баща ми.

– А баща ви е...?

Риг не можеше да повярва, че тя го пита за това. Докато се колебаеше, младият учен се обади и не успя да прикрие докрай презрението в гласа си, защото му се струваше невъзможно някой да не знае кой трябва да е бащата на Риг Сесамекеш.

– Кносо Сисамик! Бил е виден учен и е умрял край Стената.

– Аз не следя бившите кралски особи като някои – тросна се старицата. – А и Кносо Незнамсикой е бил физик. Това е Библиотеката на нищото.

– На нищото?

Старицата си беше подготвила речта:

– Физиците отдавна са постановили, че по-голямата част от пространството е празно и по-голямата част от атома също е празна, и затова естеството на вселената в огромната º част е нищото, с малки разриви, съдържащи цялото битие. И затова тяхната библиотека е кръстена на това нищо, което изпълва почти цялата вселена. Делят я с математиците, защото те гордо заявяват, че изучаваното от тях е дори още по-малко реално от изучаваното от физиците, и затова тяхното крило се нарича Библиотеката на по-малкото от нищо.

Риг реши, че физиците ще му харесат. Ала му се струваше, че математиците сигурно притежават неприятна съревнователна жилка. На следващия ден го отведоха право в Библиотеката на нищото и му показаха списъка с книги, прочетени от баща му Кносо през последните две години от живота му. Списъкът беше много дълъг. Риг започна да отваря книгите и да се опитва да ги чете и бързо разбра, че в тях има технически термини и математически действия, които не разбира. Затова започна помощен курс, разработен от самия него, с цел да се подготви да разбере с какво баща му Кносо е смятал, че си струва да си запълва времето.