Следотърсачът

Сега всичко тръгна много бързо. Често той можеше да отговори само с няколко думи. Провериха общите му познания по история, ботаника, зоология, граматика, езици, физика, астрономия, химия, анатомия и инженерство. Нищо не го попитаха за музика и изобщо за някое от изкуствата. Избягваха всякакви въпроси от историята, засягащи славната Революция или каквито и да било събития оттогава насам. Колкото повече напредваха, толкова по-често Риг признаваше незнанието си. На зоолозите все още отговаряше правилно – беше прекарал целия си живот в следене, залагане на капани, дране, разрязване, готвене и изяждане на високопланинската фауна от Юга и се наслаждаваше, докато отговаряше на тези въпроси в по-големи подробности, отколкото вероятно бе нужно. Изпитваше удоволствие да се фука.

Ала дори и в областите, в които опитът му беше далеч по-малък, той успя да се защити. Бащата непрекъснато го беше препитвал и Риг отговаряше на изпитващите точно както би отговорил на него, макар и без обичайната си насмешливост. Когато не знаеше отговора, си признаваше. Когато гадаеше, уточняваше, че това е догадка, и обясняваше защо мисли, че би могло да е така.

Скоро разбра, че тях повече ги интересуваха догадките, отколкото познанията му. След като разбраха, че има широки и задълбочени познания за гръбначните, те зарязаха зоологията. Но продължиха енергично да го изпитват по въпросите, по които знаеше малко, ала все пак правеше догадки. И винаги го довеждаха до точка, в която се налагаше да каже: „Просто нямам достатъчно знания, за да дам някакъв отговор“.

– Къде бихте го потърсили тогава? – попита най-сетне физикът. – Къде в пределите на библиотеката?

– Не зная – отговори Риг.

– Ако не знаете къде да търсите отговора, то каква полза от библиотеката за вас? – попита физикът.

Риг позволи в гласа му да се прокрадне леко нетърпение.

– Аз съм от горното течение на реката. Никога през живота си не съм влизал в библиотека. Точно затова искам да бъда допуснат в Голямата библиотека тук – за да се науча да разбирам къде да търся отговорите на подобни въпроси.

– В О има библиотека – обади се ботаникът. – Защо не отидохте там, за да продължите учението си?

– Тогава нямах намерение да ставам учен – отвърна Риг. – Аз все още, както си мислех, следвах плана на Баща ми... Тоест на мъжа, когото мислех за свой баща. Докато стигна тук, осъзнах, че или Баща ми не е имал план, или планът му просто не е сработил. И затова сега мога сам да избирам с какво да се занимавам. Само че не разполагам с достатъчно сведения, за да взема интелигентно решение за каквото и да било. И затова си помислих, че бих могъл да добавя нещо към наученото от Баща ми, тъй като знанията, които ми е преподал, очевидно са непълни.

– Всички знания са непълни – рече сприхаво историкът.

– Ала все пак умният се опитва да събере повече знания, преди да вземе съдбовно решение – отвърна Риг.

– Какво решение се надявате да вземете? – попита ботаникът.

– Не зная достатъчно, за да зная какво ми е нужно да зная, за да реша какво ми е нужно да реша – отвърна Риг.

Усещаше, че една от учените в съседната стая е станала и сега крачи насам-натам. Гласът º беше като на възрастна жена.

– Може би има хора, които мислят, че вашето положение тук... като член на дискредитираното кралско семейство... – Неколцина от останалите учени се изправиха и един се насочи към нея. – Казаното от мен не е държавна измяна, аз казвам това, което всички в тази стая знаят, така че седнете и да чуем как ще отговори той!

Риг се опита да си спомни коя беше жената, която говори, ала най-сетне заключи, че е човек, който не се е обаждал досега.

– Както вече казах, може би има хора, които мислят, че няма ни най-малко значение какво решавате вие. До края на живота ви други хора ще решават всичко важно, включително и дали да живеете, или да умрете.

Тя отново седна и отново се разнесоха протестиращи мърморения, ала Риг заговори на висок глас и ги пресече:

– Не се боя да приема положението, в което съм. Напълно осъзнавам, че моите възможности да вземам решения в момента са ограничени и могат да бъдат напълно премахнати по всяко време. Откакто бях задържан, имаше две покушения над живота ми – тоест две, за които знам. И в двата случая успях да проявя достатъчно бдителност, за да остана жив, но колко време мога да издържа така? Някой от вас трябва да пише за това, след като отговорът стане известен.

Неколцина се позасмяха нервно.

– Ала винаги съществува и възможността да не умра млад. С какво ще запълня дългите години на един живот, изпълнен с много ограничения? Моят избор е стремежът да стана учен. Да направя всичко нужно, за да разбера в какво съм добър. Да направя всичко нужно, за да получа достъп до библиотеката. По-нататък бих могъл да внеса своя принос към човешкото знание. Ако не успея, то поне ще съм живял интересно. По-смислено, отколкото е възможно да се живее в тази къща, в която има толкова малко книги.

Отново последва мърморене, а после някой заговори. Риг не го остави да произнесе и една дума докрай.