Следотърсачът

И една сутрин той осъзна какво чакаха заменимите. Хрумна му, докато размишляваше какво ли означава, че клонирането на космическия кораб и пътуването назад във времето са причинени от самия Рам, с което бяха съгласни и компютрите, и заменимите. Повечето човеци не биха могли да променят хода на времето. Би могло да се каже, че нито един човек никога не го е правил. И ако това твърдение все още бе вярно...

– Аз съм човек – произнесе Рам, може би по-подчертано, отколкото изискваше изречението.

– Благодаря – рече заменимият.

– Това ли бе окончателното решение, което ви устройва?

– Ако това е окончателното решение, което устройва теб, то ние сме доволни.

Отговорът беше толкова двусмислен, че Рам настоя за изясняване.

– Но няма нищо за изясняване – възрази заменимият. – Ако това е твоето решение, пълно и окончателно, то ние ще действаме в съответствие с него.

– Тогава то не е мое окончателно решение, докато не разбера всичко, което то подразбира.

– Човешкият разум е неспособен да разбере всичко, което подразбира каквото и да било. Продължителността на живота ви не е достатъчна.

Времето бе достатъчно за Рам да изложи с думи ситуацията, както той я разбира.

– Вие явно имате нужда от определение за „човешки вид“, преди да започнете да съставяте план за колониите. Това означава, че обмисляте обстоятелствата, при които определението за „човешки вид“ би могло да е под въпрос.

– Ние обмисляме милиарди обстоятелства – отвърна заменимият.

– Но не всичките?

– И продължителността на нашия живот е ограничена – рече заменимият.

Нов въпрос изникна в ума на Рам.

– Имате ли доказателства, че на планетата съществува вид, който би могъл да притежава разум, равен на човешкия?

– Не.

– Или по-висш от човешкия?

– Не.

Значи те не се опитваха да вкарат извънземен вид в определението на това кое е човешко.

„Ала са се опитвали да се уверят, че каквото и да съм аз, то попада под определението на човешкия вид мислеше Рам. – Иначе биха ме използвали за подпомагане на оцеляването на колонистите и тяхното потомство, но собственото ми генетично оцеляване нямаше да бъде под закрила, защото бих бил толкова по-различен от другите човешки същества, че случващото се в ума ми би засегнало хода на времето и тъканта на реалността.

А ако аз се възпроизведа, то моето отличие би могло да се предаде на потомците ми. Обаче всъщност, ако живеем тук, изолирани от останалото човечество поне 11 191 години, кой би могъл да каже какви отлики още бихме могли да развием спрямо останалата част от човечеството на Земята?

Рам вложи всичко от себе си, за да бъде точен, да говори като учен или юрист.

– Определението за „човешки вид“ ще включва съществуващото генетично разнообразие в целия му обхват и всички негови вариации, които биха могли да възникнат, стига да няма вероятност вариациите да вредят на оцеляването на човешкия вид изобщо.

– Твърде неопределено – рече заменимият.

– На тази планета и на всяка друга – додаде Рам.

Заменимият не каза нищо.

Рам се замисли и опита отново:

– „Човешки вид“ означава взаимовъзпроизвеждащия се генетичен набор, който сега се приема за човешки, плюс всички бъдещи вариации на човешкия геном, дори и когато те не могат да се взаимовъзпроизвеждат в рамките на съществуващия генетичен набор, стига бъдещите варианти да не заплашват да унищожат или отслабят шансовете за оцеляване на съществуващия генетичен набор, умишлено или неволно.

Заменимият се умълча за цели пет секунди.

– Ние обсъдихме твоето определение, анализирахме разклоненията му в голяма дълбочина и го приемаме – заяви той.

– Което значи, че съм ви дал желаното?

– Амбицията и страстта са човешки качества. Ти ни даде онова, което ни липсваше.

Макар Риг да притежаваше способността да възприема дирите без оглед на стени и разстояния, в суматохата на Ареса Сесамо съществуваше практическо ограничение доколко можеше да проследи някоя диря, която лъкатушеше ту навън, ту навътре по всички градски пътища. Тук, вътре в къщата на Флакомо, той можеше да проследи всички, които някога са живели в нея, въпреки че повечето не бяха интересни. Най-много го интересуваха хората, които бяха влизали и излизали от нея през последната година, и дирите, които му разкриваха тайните коридори в сградата. Освен това се опита да проследи дирите на шпионите, които наблюдаваха през дупките в стените, ала излезеха ли веднъж от къщата, те започваха да лъкатушат по най-оживените улици като бегълци, които вървят ту нагоре, ту надолу по поток, за да заблудят преследващите ги по следите им кучета. Зачуди се дали те имат някаква представа за неговите способности, ала после забеляза, че са следвали този образец далеч преди той да дойде тук и преди изобщо някой да е подозирал за съществуването му. По всяка вероятност те просто вървяха по главните улици като всички други хора и Риг не можеше да проследи дирите им достатъчно далече, за да узнае на кого докладваха.