Следотърсачът

– Но там има бележка отстрани, подписана от изготвилия диаграмата, и после вярно възпроизведена от копировачите – че доколкото той е открил чрез сравнителна проверка на всички известни календари, човешката история всъщност е започнала преди единайсет хилядолетия, почти двеста години след началото на календара.

– Понякога е много трудно да установиш с точност датата на въображаеми исторически събития – каза Блехт, ала все пак не стана и не си тръгна.

– Татко Кносо е искал да разбере дали хронологията от времето на Лоси е съвпадала с вашите разбирания за историята на единия от потоците на живота.

– С какъв календар би могъл да е запознат един микробиолог?

– Нещо, което не сте споменали в своя труд...

– Прочел си го? Сам?

– Малко мърдах с устни и броях на пръсти – заяви Риг, с което успя да я накара да се изкиска. – В труда си не сте споменали, че един от еволюционните потоци, досега най-големият, се е появил в оградения свят едва преди единайсет хиляди години. Ние също сме в тази група, свързани сме генетично един с друг и с всички животни, които убиваме и изяждаме или опитомяваме, за да ни служат, които обаче не наподобяват нито един местен животински род.

– Местен? Означава ли това, че според теб нашият биохимичен род, най-големият, не се е развил тук, на място?

– Не знам какво означава и какво мисля – отвърна Риг, макар в действителност да си мислеше, че точно това е темата на нейния труд, но тя не беше посмяла да рискува реномето си на учен, като го заяви открито. – Искам да знам за какво сте говорили вие и моят баща Кносо.

– Говорехме за теб – рече Блехт.

Риг се стъписа.

– За мен?

– Ти беше още бебе. А после изчезна. Отвлечен, паднал в кладенец, каквото и да се е престорил Революционният съвет, че е открил, когато е разследвал изчезването ти. Обсъждахме какво е възможно да се е случило с теб. А не някаква смахната хронология, потулена в учебник от епохата на Лоси.

– Не ви вярвам.

– Не вярвай, щом така ти харесва.

– Мисля, че вие сте имали основание да смятате, че нашата биологическа традиция не се наблюдава в археологическите находки, по-стари от единайсет хиляди години. Във вашия труд се намеква за това.

– Това си беше чисто забавление, споменаваше се в предговора. Не е сериозна наука.

– Моят баща Кносо е вярвал в това. Той е съпоставил хронологията и вашите открития и е стигнал до извода, че човешките същества и по-голямата част от животните в света са били привнесени изведнъж в нашия ограден свят. Ние сме от другаде.

– Какво? Семена, които вятърът е довял през Стената? – подигра му се тя. – Цяла еволюция за единайсет хиляди години?

– Нямам предвид друг ограден свят – растенията и семената се разпространяват свободно през Стената. Искам да кажа, от друг свят. Може би от друга слънчева система.

И щом произнесе тези думи, на Риг за пръв път му хрумна, че може би Бащата – не Кносо, а мъжът, който умря, затиснат от дървото – му е намеквал за същата идея. Тя му дойде наум толкова лесно, че сега той осъзна защо Бащата си бе поставил за цел да му преподава подробно астрономия и развитието на живота милиони поколения наред, милиони години. Една конкретна идея, неканена, му дойде наум – несъмнено вложена там от Баща му, за да изплува точно в този момент. Бащата бе говорил за „приливната граница“ и как, ако милионите скали и парчета лед, които съставляваха пръстена, се бяха събрали само няколко хиляди мили по-далече, са щели да се съединят в сферична луна. „Една достатъчно голяма луна би причинила приливи във всички световни океани – бе обяснил той. – На такъв свят животът би се развил много по-бързо, отколкото на нашия, защото по време на лунния прилив морето щеше да нахлуе много по-надалече и да залее полегатите брегове. Там, в почвата и локвите вода, където се срещат сушата, морето и въздухът, възниква животът, а в един свят с луна те са много, много повече“.

Дали Бащата всъщност му казваше, че според неговата теория човешките същества са дошли от такъв свят? Че животът се е развивал много по-бързо на планетата, където човекът първоначално е възникнал?

– С този въпрос се занимават астрономията и историята – каза Блехт, а на Риг му бе нужно малко време, докато осъзнае, че тя не чете и не отговаря на мислите му. Отговаряше на неговото твърдение за „може би друга слънчева система“.

– Не виждате ли какво би означавало това за татко Кносо? – попита Риг. – Той е търсел начин да прехвърли или да премине през Стената. Във физиката и в историята не е успял да открие нищо, но чрез хронологията и чрез вашата работа е стигнал до идеята, че може би нашият календар започва от пристигането на човешките същества и всичко живо, което те са донесли със себе си в този свят като чужденци.

– Е, и?