Следотърсачът

Без съмнение много от местните насекоми щяха да оцелеят след изтребването. Но сигурно не и тези паразити, след като гостоприемниците им вече нямаше да ги има.

Дали някои от подскачащите, хищници или жертви, щяха да оцелеят? Той повървя сред тревите, намери поток и се загледа в сребристите води и сивите риби и змиорки, от които гъмжаха те. Стигна до едно близко самотно дърво и допря длан до кората му. „Докоснах те – произнесе безмълвно. – Докоснах това листо с ръка“.

Междувременно заменимите събираха растения и животни, изпълнявайки инструкциите, които си даваха помежду си – проби за анализ, а не за запазване, не и по време на тази експедиция. Слагаха ги в контейнери, а Рам скиташе, докато не ги напълниха, доколкото според тях заслужаваше тази ливада при първо посещение.

Посетиха тропическа гора, пустиня, тундра, високи планини и морски бряг. Следваха посоката на въртене на Градина и затова където и да спираха, винаги беше ден. Когато Рам се умори и му се доспа, заменимите обявиха, че са събрали всички необходими за първоначалния анализ проби.

– Значи приключихме? – попита Рам.

– Да.

– Трябва да поспя, за да мога да пилотирам кораба без опасност.

– Ние всъщност нямаме нужда ти да пилотираш – отвърнаха заменимите. – Хайде, заспивай, за да си буден и отпочинал, когато пристигнем на кораба.

– Ще посетя ли отново повърхността на планетата, докато тя е все още Градина?

– Тя ще бъде Градина при всяко твое посещение – отвърна заменимият, – но ако имаш предвид „Ще посетя ли отново повърхността, докато местните форми на живот са на местата си необезпокоявани“, отговорът е не. Ала сме записали всички днешни твои думи и действия, а ти си свободен да напишеш или запишеш всички наблюдения, които желаеш, преди да влезеш в стаза. Ние също ще ти докладваме резултатите от първоначалния ни анализ, за да проверим дали има основания за преразглеждане на нашите планове.

Рам се прозя.

– Това място е прекрасно – каза той. – В някои отношения странно, но нито повече, нито по-малко красиво от Земята. Нашата цел е човечеството да разполага с още едно място, където да живее без изкуствена подкрепа, за да се снижи вероятността за унищожението му. За да я постигнем, трябва ние самите да унищожим една цяла фауна и флора, провинила се единствено в това, че не се е развила достатъчно бързо, за да развие и разумен живот преди нашето пристигане.

– Точно онова, което една по-висша форма на живот би могла да извърши някога със Земята – отбеляза заменимият. – Експанзията на човечеството към достатъчно други светове се оправдава от това, че унищожението му на едно място няма да бъде пълното му унищожение за всички времена. Там, където животът може да съществува, той вече съществува. Ние никога няма да намерим годна за обитаване планета, която да не е вече населена. Но ако за теб, в твоето сантиментално, меланхолично настроение, това е някаква утеха, струва си да запомниш, че всички форми на живот непрекъснато изместват други форми на живот. Всички нови видове изместват видове, които не могат да се съревновават с тях. Ние не причиняваме на тукашните форми на живот нищо по-различно от това, което някога те биха причинили сами на себе си.

– Не знаех, че кухото философстване е част от вашето програмиране – рече Рам.

– Не бихме могли да бъдем подходящи спътници на човеците без това.

Вече само един страж пазеше Риг, макар и да беше як мъж, който почти не му говореше и изглеждаше така, сякаш много би му се искало Риг да се опита да избяга, защото щеше да му е голям кеф да го залови. Когато една сутрин те излязоха през портата на Флакомо, Риг му каза:

– Мисля, че трябва да отида в Библиотеката на живота.

– Баща ти не се е занимавал с проучвания в тази област – отвърна стражът.

– Значи е хубаво, че не баща ми ще отиде там – рече весело Риг. – Решението да повторя проучванията на баща ми беше мое. Не ми поставиха ограничения за достъпа до библиотеката.

Отначало стражът изглеждаше така, сякаш нямаше никакво намерение да повярва и на една негова дума, но после явно прецени колко много време ще му трябва да проверява, само за да разбере, че Риг е бил прав.

– Ако те изхвърлят, не обвинявай мен – каза той.

– Нещо против да изтичаме дотам? Заедно, искам да кажа. Не съм тичал изобщо, откакто сме дошли в Ареса Сесамо, и краката ми се молят да ги пораздвижа.

– Не – отказа стражът.

– Не мога да ви надбягам и точно затова сте първият страж, когото помолих да ми разреши да потичам. Погледнете се. Колкото и бързо да бягам, само три крачки ще са ви нужни, за да ме хванете. А вие обичате да бягате, иначе нямаше да имате такова тяло.

По лицето на стража си личеше, че приема скептично ласкателството на Риг, но той слушаше внимателно и очевидно казаното от момчето му прозвуча разумно.

– Не се откъсвай от мен – нареди той.

– Ама не трябва да ме изпреварвате. Вдървил съм се и съм се отпуснал, не мога да се сетя за човек, който не би ме надбягал.