Следотърсачът

– Човешки очи трябва да видят този свят. Трябва човек да обходи Градина и да я опише на другите човеци. Моите думи ще са част от всичко, което записвате. После аз ще се върна на кораба, ще вляза в стаза и ще изчакам Градина да стане такава, каквато тя самата никога не е възнамерявала да става.

– Разбирам, че умишленото и` одухотворяване от твоя страна се дължи по-скоро на разчувстваност, отколкото на загуба на разсъдък – отбеляза заменимият.

– Да – потвърди Рам.

– Знаем, че за хората е невъзможно да говорят за еволюцията и да не използват подобен език. Тенденцията резултатите да се тълкуват преднамерено е вградена във вашата ДНК, която ви позволява да изследвате причинно-следствените връзки на ниво, превъзхождащо всички останали животни.

– Но не и вашето?

– Ние не изследваме причинно-следствените връзки сами по себе си – отвърна заменимият. – Ние изследваме нормалните, линейни връзки между събитията във времето и ги разглеждаме като вероятности.

Рам разгледа предложенията за площадки за кацане и избра една, после посочи и шест места, които да посети за първоначалното събиране на проби. Заменимите от всички останали кораби се събраха и той стана двайсетият член на групата, която щеше да кацне на планетата. Беше най-непроизводителният, най-малко способният, най-непрецизният от цялата група, но така щеше да бъде дори и ако всички останали бяха човеци учени. В тази експедиция единствената истинска стойност на Рам се дължеше на неговата неопитност, невежество и непрестореност. Той нямаше веднага да категоризира всичко, каквото види, изкушен да създаде таксономия въз основа на дълбоките си познания за земната таксономия. Не би правил незабавно предположения за геоложкото минало на Градина въз основа на дълбоки познания за земната геология.

Доколкото това бе възможно, Рам щеше да се разходи по Градина и да я огледа с неизкушен поглед, като първото разумно същество, стъпило на планетата.

Той пилотираше с лекота модула за приземяване – въздухът си беше въздух, атмосферните условия – атмосферни условия, а автоматичните системи компенсираха всякакви климатични разлики между Градина и Земята. Приземяването бе гладко и нанесе относително малко вреди.

Когато слезе от кораба, Рам не успя да се сети за никакво дълбокомислено изречение, което да произнесе в качеството си на първия и последния човек, който щеше да посети този чужд свят в първоздания му вид. Беше с дихателен апарат и скафандър, който не пропускаше въздуха, защото не биваше да има никакъв риск в тялото му да се засели паразит. Но скафандърът бе лек, а шлемът бе почти целият прозрачен и затова той не забелязваше особено преградата между себе си и живота наоколо. Усещаше гъвкавостта на прерийната трева. Не можеше да помирише нищо, а ветрецът, който облъхваше лицето му, бе създаден от дихателния апарат. Чуваше обаче бръмченето и жуженето на насекомите, шумоленето на тревата, разлюлявана от полъха на вятъра. Виждаше как тя се вълнува, сенките на няколкото дървета и далечните планини.

Искаше му се да бе знаел повече за Земята – той беше отгледан, възпитан и образован не с цел да опознае колкото може повече земната естествена среда. И затова не знаеше дали трябва да се смае от огромния брой подскачащи насекоми, които постоянно изхвърчаха от високата трева, или от най-различните по големина влечуги, които изскачаха, разперили крайниците си така, че опънатата между тях кожа да действа като парашут, и с език, челюсти и нокти ловяха във въздуха подскачащите и хвърчащи насекоми.

Заменимите потвърдиха, че зеленият цвят на тревите и листата се различава по честоти от преобладаващите оттенъци на земната растителност. Но Рам забеляза и това, че тревите си бяха треви, а дървесните листа изглеждаха като листата на земята. Функцията определя формата, помисли си той. Може би земният живот няма да направи този свят чак толкова по-различен от онова, което си беше.

Едно-единствено летящо насекомо кацна отпред на шлема му. И още едно. И още едно. И само след миг той вече не виждаше нищо освен мъничките светлинни проблясъци, които се промъкваха през отворилите се за миг дупчици между насекомите, покрили напълно скафандъра. Толкова много бяха, че усещаше тежестта им.

Замря неподвижно.

Ако това бяха паразити кръвопийци – защо ли иначе щяха да развият подобно поведение, да нападат на рояци? – може би бяха достатъчно на брой, за да обезкръвят тялото му напълно. Местните животни трябваше да са развили защита срещу техните рояци, ала той не разполагаше с такава. Вероятно не можеха да храносмилат неговата кръв и да се възползват от нея, но това нямаше да я прелее обратно, след като я изпият.

Рам виждаше, че опитът за съвместно съществуване с тези насекоми най-малкото можеше да създаде трудности на колонистите. Нищо чудно да прекарат десет хиляди години в борба за живота си с тези рояци или да ги унищожат заедно с всичко останало, а после да започнат отначало.