Следотърсачът

– От една страна, можем да продължим да търсим Риг. Но на мен този курс ми изглежда опасен – или поне ще е опасен, ако се занимаваме единствено с това и то е първото, с което се заловим, след като влезем в града. Предпочитам да се заемем с нещо друго и покрай него да събираме сведения за това в коя къща живее кралското семейство и дали той е в същата къща при другите.

– Това º беше хубавото на снощната гюрултия – отбеляза Умбо. – Разбрахме със сигурност, че Риг е в града и е жив, въпреки че има хора, които това не ги радва.

– Разбрахме със сигурност, че хората смятат, че е в града и че е жив – поправи го Самуна. – Но все е по-добре от нищо.

– И с какво друго можем да се заловим? – попита Умбо.

– Случайно да си спомняш коя беше банката, до която беше адресирано кредитното писмо на Риг?

Умбо се замисли.

– Това беше много отдавна, а и само Риг говореше.

– Само се чудех дали ти не си слушал.

– А ти? – попита Умбо.

– Чух името и бих могъл да го разпозная, но съм три пъти по-стар от теб, умът ми е уморен и претъпкан и няма много място, където да набутвам разни неща. Те само се лепват за малко отгоре и падат.

– Имаше Дълговоден...

– „Дълговоден и Дълговоден“ – потвърди Самуна. – Но това беше банката, която налагаше шконто върху книжата на господин Бъчваря.

– Щом си спомняш толкова добре...

– Името забравих – прекъсна го Самуна. – Пробвай пак.

– Картофери и синове.

– Нещо такова беше – съгласи се Самуна. – Ама не точно същото.

– „Рудудори“ – досети се Умбо.

– Да, точно тази банка приемаше книжата на Купър без шконто! – потвърди Самуна. – Можем да се опитаме да получим още сведения там. Но ние не сме Риг, а и това не ни приближава особено до истинската ни цел.

– Която е?

– Скъпоценният камък. След като са взели всичките пари, които Риг е получил за него, значи той е откупил камъка обратно, тъй мисля аз. Онзи, у когото е сега камъкът, е най-обикновен крадец.

– И няма да го върне – рече Умбо.

– Но след като разберем къде е, ако успеем да те вкараме там, ти можеш да се върнеш назад във времето и да го откраднеш веднага след като го скрие.

– Където и да го е сложил, задължително ще е на място, където мен няма да ме пуснат.

– Хайде първо да открием къде е.

– Значи мислиш, че ако разпитваме за прочутия кралски камък, заради който изобщо арестуваха Риг, ще привличаме по-малко внимание, отколкото ако разпитваме за самия Риг?

– Да – потвърди Самуна. – Защото няма да питаме направо, ще я караме хитро.

– О, да, ние и двамата сме прочути с хитрината и ловкостта си – отбеляза Умбо. – Такъв беше Риг, помниш ли? Само той знае как да говори префърцунено като тях... а дори и него успяха да изловят, нали!

– Ще направим, каквото можем – рече Самуна. – Няма как целият град да е такъв, трябва да има и места, където поддръжниците на наследяването на трона по мъжка линия може да знаят нещо полезно.

– А разговорите с подобни хора няма да привлекат никакво внимание от страна на Съвета.

– Значи според теб не трябва да правим нищо? – попита Самуна с явно отвращение.

– О, аз мисля, че трябва да вземем камъка, ако можем... Хареса ми, като ме нарече твоето момче за втория кат. Само мисля, че не бива да забравяме, че каквото и да предприемем, то ще е опасно.

– Аз съм войник, синко. Познавам много по-добре от теб опасността.

Умбо се изправи.

– Връщай се във водата и се изтрий още веднъж – нареди Самуна.

– Повече от това тялото ми не знае как да се изчисти – заяви Умбо. – А и ако случайно не си забелязал, ти не си ми баща, а на мен баща не ми и трябва.

– Тогава навлечи някакви не чак толкова мръсни дрехи и иди поръчай да ми донесат вода за баня, ако онова грозно момиче, дето много му знае устата, се напъне да я донесе. А после, докато се къпя, иди питай къде можем да дадем да ни изперат дрехите.

– Ще го направя, ако кажеш „моля“.

– А какво ще кажеш да те смеля от бой шест пъти след вторник?

– Брей – възкликна Умбо. – То това е почти толкова хубаво, колкото бакшиш!

Глава 20

Знанията на Кносо

Сега всички деветнайсет кораба кръжаха на далечна орбита около Градина. Тя беше един прекрасен свят, също така синя, бяла и зелена като Земята, но заобиколена от един-единствен ослепителен пръстен. На повърхността и` имаше живот, така изобилен, че зеленото на хлорофила бе не само видимо, но и преобладаваше на много места на континентите. Първоначалният план, с голяма част от който Рам не бе запознат досега, изискваше първата група, която ще кацне на планетата, да се състои от десетина учени и няколко точни стрелци за в случай, че някое от местните животни обърка човеците с плячка. Рам трябваше да остане на кораба.

Заменимите предложиха на планетата да слязат само те. Щяха да прекарат няколко години в пространни описания и вземане на проби. Предполагаха, че Рам би могъл да влезе в стаза и да не се буди близо два века, докато изтребването приключи и планетата бъде изцяло заселена със земна фауна и флора. Но Рам веднага разбра, че така не бива.