Следотърсачът

– Архитектурата на Ареса Сесамо не е кой знае какво – рече Самуна и примлясна, след като преглътна едно твърде пикантно рибено кюфте, – но никъде в целия ограден свят не готвят по-добре.

– Разбирам защо тук гъмжи от хора – рече Умбо.

– В Ареса селяните ядат като крале – заяви Самуна.

За беда го произнесе твърде силно и един от пияниците го чу.

– По-добре кралете да ядяха като селяни! – провикна се той. Всички погледи се обърнаха към него. Тонът му беше войнствен и явно никой не приветстваше това.

Самуна само се усмихна и рече:

– Добре казано, господине!

– А сега докараха и онова копеленце, дето се преструва на кралски син – продължи пияницата. – Според вас какво са намислили? Да върнат пак кралското семейство, да призовават синовете ни във войската и да водят още повече войни! Да ни вземат залъка от устата и да ни изтръскват джобовете за данъци!

Самуна се усмихна още по-широко, но Умбо познаваше тази усмивка – тя предвещаваше свада. Дори се досещаше какво ще каже сега приятелят му: „Значи сега не плащате данъци? Значи Революционният съвет няма войска?“. Но вместо това чу изпод масата глас и усети, че някой го хваща за коляното.

– Недей! – прошепна дрезгаво гласът. Умбо едва успя да погледне отдолу, и говорещият изчезна. Но в краткия миг, за който го зърна, той позна себе си, облечен точно в същите дрехи, само че скъсани. Окото му беше насинено, а устната – подута.

Погледна Самуна и забеляза, че той също е получил предупреждението и че всъщност то е било за него. Самуна го погледна объркано.

– Щях да кажа само, че...

Умбо се облещи и леко надигна разперените си длани над масата – опитваше се да му даде знак да си замълчи. Щом пребитият Умбо от бъдещето бе сметнал за нужно да се върне назад във времето и да каже на Самуна да млъкне, то Самуна би бил шест пъти по-глупав от глупак, ако продължи и каже на глас онова, което току-що го предупредиха да не казва.

Пияният обаче вече бе забелязал колебанието му.

– Ти да не си приятел на кралските синчета? – попита той. – Момченце крал ли искаш? Агия, не-кралицата, ни е напълно достатъчна – заради носталгията. Тя с нищо не вреди и няма никакви стремежи. Обаче момчето! Преди да се усетим, и вече ще ни е бръкнало и в джобовете, и под полите!

Пияницата се беше изправил заедно с още неколцина.

– По-верен гражданин от мен няма да намерите! – кресна той. – Но се кълна в левия лакът на Рам, че няма да търпя да ми натрапите онова момченце Риг!

– По-скоро бих го нашибал с пръчка! – извика Самуна, изправи се с поредното кюфте между пръстите и го вдигна високо така, че всички да го видят. – И аз като вас, приятелю, искам Съветът да задържи тук кралицата колкото му е угодно, но точно сега преди всичко съм гладен и казвам да живеят рибените кюфтета!

Войнственият пияница и останалите, които се бяха изправили с него, вдигнаха тържествено чаши, останалите клиенти се засмяха и неколцина изръкопляскаха. След малко всичко отново бе спокойно. Когато се навечеряха и момичето дойде да отнесе чиниите и чашите, то се наведе към Самуна и му каза:

– Браво, господине. Господарят трябваше да ви предупреди, че тук повечето вечери се събират поддръжници на кралицата.

– Трябваше да сложите табела – измърмори Самуна.

– И да насъскаме стражниците по нас, задето сме роялисти? Не, благодаря! Вие запазихте мира, господине, за което съм ви благодарна.

Горе в стаята им ги чакаше първото корито с вода. Самуна нареди на Умбо да се съблече и да се изкъпе.

– Със сапун! И търкай навсякъде два пъти, мръсна кална змиорко такава!

Умбо се съблече и попита:

– Няма ли да ми благодариш, задето те предупредих да си сдържаш езика и отървах и двама ни от боя?

– Няма – отвърна Самуна и легна на пода.

– Защо лягаш на пода, като тука има легло?

– Защото след като се изкъпя, искам да легна в чисто легло – отвърна Самуна.

– Ако не ми благодариш, че те предупредих, не заслужаваш чисто легло!

– Първо, не си ме предупредил ти, а твой вариант от бъдещето, което вече никога няма да съществува. Второ, сигурно си го направил само защото аз от бъдещето съм ти наредил, и затова благодаря на себе си. Трето, доколкото видях, единственият пребит беше ти от бъдещето. Готов съм да се обзаложа, че аз от бъдещето съм бил непокътнат и съм те пратил назад да ни предупредиш само защото ханджията ни е изхвърлил, а не съм искал да се занимавам с местене.

– Късмет ще извадиш, ако не се върна във времето и не се изпикая върху тебе, докато лежиш на пода!

– Няма съмнение, че вместо това ще се изпикаеш в коритото с водата за къпане – подхвърли Самуна.

– Защо, такъв ли е обичаят тук, в големия град?

– Търкай по-силно!

* * *

На другата сутрин закусиха хубаво, макар и Умбо да разбираше, че не могат вечно да живеят така. Месеци, да – имаха достатъчно пари за няколко месеца. Ами ако Риг не ги забележеше или не можеше да излезе от къщата, в която го държаха?

– Мисля, че трябва да свикаме военен съвет – обяви Самуна.

– Ако с това искаш да кажеш, че трябва да обмислим какво ще правим, съгласен съм! – отвърна Умбо.