Следотърсачът

„Глинени топчета“ беше игра. Топчетата бяха кухи, пробити или плътни. Девет топчета се вадеха наслуки от торба и се пускаха по дървен улей. Ясно се виждаше как се търкалят. Играчът можеше да си избере три, но не повече, и да отгатне теглото им. Дупката в пробитите топчета можеше да се види или да не се види, докато се търкаляха. Дисциплинираният играч на топчета не биваше изобщо да променя изражението си, докато ги избира. Лицето ти видимо да се вкамени – това си беше истинска проява на некадърност.

– А какви са залозите? – попита Риг. – Аз спечелих, но на масата няма залог.

– Нищо не си спечелил, млади гражданино – сряза го Оливенко.

– Спечелих познание, мисля – възрази Риг, въпреки че на практика и да беше узнал нещо, той не знаеше какво е то.

– Нищо не си научил освен това, че аз не бива да играя комар.

– Мисля, че знам нещо – започна Риг и осъзна, че всъщност комай наистина знаеше. – Лицето ви се вкамени, когато за пръв път нарекох баща си по име, и реших, че прикривате гняв, но съм сгрешил. Било е скръб, защото и вие сте го наричали „татко Кносо“. Прав ли съм?

Оливенко извърна очи.

– Играта е твоя, признавам.

– Учуден съм, че са позволили да ме пази войник, който е познавал баща ми и го е харесвал.

– Не е много известно, че съм познавал баща ти. Тогава аз не бях войник. Казах ти, че съм го придружавал в библиотеката, но не като страж. Тогава бях от най-младшите чираци. Носех му вода за пиене. Носех му купчини книги. Слушах го как говори на глас. Той ми диктуваше и аз записвах, а мъчните думи ми ги казваше буква по буква. Така получих образованието си.

– За момче сте били по-образован, отколкото е нужно, за да изпълнявате задълженията на страж.

– Образованието не прави войника по-лош войник.

– Но го затруднява при изпълнението на заповеди, давани от идиоти – заяви Риг.

– Вярно си е – призна Оливенко. – Точно затова аз нямам военен чин.

Риг се канеше да го помоли да седне с него на някоя маса и да му разкаже всичко за баща му, но точно тогава дойде Блехт и той нямаше друг избор, освен да се върне към първоначалната си мисия.

Микробиоложката изглеждаше подозрителна и раздразнена. С каквото и да се беше занимавала, когато я бяха извикали, прекъсването никак не я бе зарадвало. Риг се извини накратко, но после заговори направо по същество:

– Убеден съм, че баща ми Кносо не е разкрил някоя велика тайна на физиката, преди да предприеме опита си да преплава през стената в открито море.

– Освен ако не мислиш, че не е разкрил велика тайна на микробиологията, не ми е ясно с какво бих могла да допринеса за твоите догадки.

– Мисля, че баща ми е започнал изследвания в съвсем различна посока.

– На микробите ли?

– Исторически. И по-конкретно – на календара. Мисля, че той е прочел труда ви за двойствеността на флората и фауната в пределите на оградения свят. За двата отделни произхода на живота в оградения свят. Мисля, че ви е писал или е помолил да ви предадат нещо, и вие сте се срещнали няколко пъти с него в Библиотеката на миналите животи.

Всъщност Риг знаеше това със сигурност, защото бе видял как се пресичат дирите им, но досега си мислеше, че тези срещи означават нещо съвсем различно. Блехт седна и потупа стола до себе си.

– Сега познах и твоя приятел тук – рече тя и се обърна към Оливенко, мрачна, но и развеселена. – Ти му беше писар, нали? Доста по-нисичък беше.

– Младият гражданин Риг вече бе помолил за разговор с вас, преди да му съобщя – рече вдървено Оливенко.

– Но това не означава, че вече не е знаел.

– Не знаех, но има ли значение? – попита Риг. – Искам да знам за какво сте си говорили.

– За времето – каза Блехт.

– Да. Вярвам, че наистина сте разговаряли за времето. И за климата, и за всичко останало, защото се е налагало да се връщате към миналото, вие – поради свои причини, той – поради свои, и е искал да сравни откритията на двама ви.

– Като си толкова умен, какво е открил баща ти?

– Това ще разбера едва когато вие ми го кажете. Защо мислите, че вече знам?

– Мисля, че имаш добра представа, иначе нямаше да дойдеш при мен. Мисля, че знаеш всичко и те забавлява да се преструваш на малък и наивен.

– Забелязах го съвсем случайно в Библиотеката на миналите животи – хронологична диаграма на историята. Беше начертана на голям лист хартия, или по-скоро на много широк лист, сгънат толкова пъти, че да може да се побере между кориците на книга, написана от древен учен от времето на династията Лоси. Диаграмата е копирана три пъти, съдейки по броя на инициалите на копировачите.

Тя мълчеше, което Риг прие за липса на желание да го насърчава, а колкото по-малко желаеше тя да го насърчи, толкова по-уверен се чувстваше той, че може би е попаднал на плодоносна следа.

– Тази хронология започва от годината 11 191.

– Според нашия календар всички хронологии започват тогава – рече Блехт. – Което не означава, че не са измислени.