Следотърсачът

– Да не би да ни молиш да оплодим всички жени на всички кораби с твоята ДНК, за да си сигурен, че ще имаш потомство?

– Не! – възкликна Рам потресен. – Какъв ужас за една жена да се събуди бременна! Погазване на доверието! Това би унищожило всичките деветнайсет колонии.

– Да не споменаваме, че ще е неловко всички бебета да приличат на теб – допълни заменимият. – Въпреки че според нас ти си привлекателен според критериите на много култури, жените вероятно ще възнегодуват, а докато потомците ти растат, враждебността на средата ще им вреди по непредвидим начин.

– Тогава защо изобщо спомена за такава възможност?

– Стори ми се, че ни молиш да осигурим твоето успешно размножаване. Разпространяването на семето ти по този начин би ти дало най-големи шансове.

– Не искам шансове.

– В такъв случай си намери склонна да те приеме жена, ожени се и си родете много деца – предложи заменимият.

– Ще си намеря.

– Тогава защо водим този разговор? – попита заменимият.

– Ти да нямаш краен срок? Да не би да забавям изпълнението на спешна задача?

– Да – потвърди заменимият. – Ти не си способен да внесеш свой принос в дейностите, с които се готвим да се заемем.

Ала Рам все още не лягаше, за да му бият инжекциите и да изпадне в стаза.

– Обещай ми нещо! – настоя той.

– Какъв смисъл има едно обещание, щом няма да го запомниш?

– Ти ще го запомниш. Обещай ми, че ти ще останеш, функциониращ и присъстващ, в оградения свят, където ще живеят моите деца. Наглеждай ги. Направи всичко, което е по силите ти, моите способности да станат част от човешкото наследство.

– Няма нужда да го обещавам – рече заменимият.

– Защо?

– Защото ние вече сме решили, че за да изпълним първоначалната цел на тази мисия, най-добрият курс на действие е да наблюдаваме внимателно всички полезни или интересни особености, които се проявяват в различните оградени светове, и да манипулираме събитията по начин, който ще укрепи тези особености.

– Ще ги манипулирате? Как?

– Ще ви развъждаме като кученца – вас, човеците – обясни заменимият. – И ще видим дали ще успеем да създадем от вас нещо полезно през следващите единайсет хиляди години.

За седми път Умбо се оказа лице в лице със самия себе си и отново чу същото съобщение:

– Няма да стане.

Той незабавно напусна наблюдателния си пост и влезе в Първа народна банка на Ареса. Самуна го чакаше пред кабинета на главния счетоводител. Този път планът беше съвсем отчаян – Самуна да вдигне скандал и да се разкрещи, че банката го мами, а Умбо да се промъкне вътре и да запали пожар, а после в суматохата да влязат в стаята, в която пазеха скъпоценния камък в каса, поставена в сейф. Попаднеше ли там, Умбо щеше да се върне във времето към момента, когато са сложили камъка в касата, да го грабне и да се върне обратно.

Такъв беше планът. И очевидно не се беше получило.

Умбо изкачи два етажа по стълбите до преддверието на счетоводството. Самуна го видя, че влиза, въздъхна и се надигна да стане. В този миг излезе счетоводителят.

– Господине, вие, мисля, сте дошли по повод липсваща сума? – попита той усмихнато Самуна.

– Намерих липсващите пари – побърза да се обади Умбо.

– Благодаря ви за усилията – додаде Самуна.

– Надали е вярно – рече счетоводителят. – Забелязани сте да оглеждате тази банка от близо месец. Проследихме ви. Мисля, че замисляте обир, но всеки път, когато се готвите да го осъществите, става нещо и ти – той посочи Умбо – идваш и го отлагаш.

– Да не сте се побъркали? – попита Самуна.

Двама градски стражи отвориха външната врата и влязоха вътре, размахали жезли и готови за действие.

– Моля ви, седнете отново – продължи счетоводителят. – Първа народна банка на Ареса реши да ви забрани да имате сметка тук.

– По закон, за да бъдете „народна“ банка, вие сте длъжни... – започна Самуна.

– Познавам закона – прекъсна го счетоводителят. – Не сме задължени да поддържаме сметките на лица, чието поведение буди подозрения. На тайно заседание магистрат вече оторизира закриването на вашата сметка.

– Никой нищо не ни е казал за...

– Точно затова е „тайно“ – поясни счетоводителят и показа един изписан лист. – Ето писмо с гаранция за цялата сума, която сте вложили при нас, включително лихвите, минус цената на проследяването ви. Тези двама градски стражи ще ви придружат до долу, ще следят, докато касиерът ви я изплати, и ще ви съпроводят до вратата. Ако някой от вас някога отново се опита да влезе, ще арестуват и двама ви.

– Не зная защо си мислите... – започна отново Самуна.

– Това не подлежи на обсъждане – прекъсна го счетоводителят. – Колкото и да са тъпи банкерите нагоре по реката, ние тук не сме.

Той махна на стражите, пусна писмото и докато то се рееше, падайки на пода, се върна в кабинета си.

Самуна огледа стражите. Умбо се досети, че той преценява силите им. Досети се и че Самуна, както винаги, ще заключи, че може да ги надвие в бой. Но и двамата вече бяха научили, че сбиванията винаги водят до едно: Умбо се появяваше пред себе си и казваше на себе си да не позволява на Самуна да се сбие. Затова мъжът погледна изпитателно момчето.

– Не – рече Умбо.