Следотърсачът

– С никого не се карам – заяви Риг, видимо поуспокоен. – Отчаяно се опитвам да оцелея ден след ден и да се науча да оцелявам година след година. Не искам да се свързвам с никоя групировка във властта. Не искам да възстановя империята на Сесамидите и със сигурност не искам да я управлявам. Искам да мина през Стената, за да остана жив. И искам да взема с мен и майка си и сестра си.

– Значи важно е само какво искаш ти – рече Умбо.

– Ти ме попита с какво можете да ми помогнете! И аз ти казвам!

– Е, за начало би могъл да се дръпнеш от средата на улицата и да не привличаш чак толкова внимание – предложи Самуна.

– Ти си тоя, дето се спря тук... – започна Риг и се досети, че Самуна се шегува. Или поне сигурно се шегуваше.

Той се обърна и си тръгна.

Умбо изприпка подире му.

– Къде тръгна?

– Махам се от улицата – отвърна му Риг разярен.

– Може ли да дойда с теб?

– Дано да можеш – отвърна Риг, – защото трябва да поговоря с теб и имам нужда от твоята помощ.

– Къде отиваме?

– Във вашата стая.

– Ще ме попиташ ли изобщо къде сме отседнали? – попита Умбо.

Риг се спря и го изгледа, все едно не е с всичкия си.

– Това съм аз. Оня, дето вижда дирите. Знам къде живеете.

И продължи да върви, но този път Умбо разбра, че е поел по най-краткия път към техния хан.

– Що за човек е сестра ти? – попита той.

– Невидима е – отвърна Риг.

Отговор не последва.

– Още ли се сърдиш? – попита Умбо след малко.

– Страх ме е – отвърна Риг. – Напълно непознати хора желаят смъртта ми.

– Ако това може да те утеши, за момент успях да разбера защо – обади се Самуна, щом ги настигна.

Когато приближиха до хана, той спря.

– Банката ни следи. Те сигурно са наясно къде живеем. Ами ако знаят и за връзката ни с теб? Ние бяхме задържани, когато скочихме от гемията.

– А Риг е единственият жив принц от кралското семейство – додаде Умбо.

– Никой не ме познава по лице.

– Мисля, че ти ни каза за шпионите в къщата – напомни му Самуна. – Те те познават по лице. А ти техните лица познаваш ли?

– Познавам дирите им – отвърна Риг. – Никакви ги няма тук.

– Аз бих се чувствал по-сигурен, ако отидем някъде другаде.

И така, те тръгнаха подире му към една евтина гостилничка, където предлагаха фиде.

– Не поръчвайте нищо, което се води с месо – нареди им Самуна.

– Никога не си ме предупреждавал за това – рече Умбо.

– Мислех, че не е нужно – цели два дни дриска, след като поръча агнешкото.

– Сигурни ли сме, че е било от агнешкото? – попита Умбо.

– Хапни си пак и ще видиш – заяви Самуна с преливащ от наслада глас.

Седнаха в гостилницата и започнаха да сърбат фидето, плуващо в лют бульон. Умбо не поръча агнешко, но и без това обичаше повече пилешкия бульон с репички и лук.

– Няма да тръгна без сестра си – заяви тихо Риг, докато сърбаше.

– Това нас не ни засяга – рече Самуна. – Ние и без това не можем да влезем в къщата ти. И да припарим до нея не можем.

– Мисля, че генерал Гражданин се подготвя за действие – продължи Риг. – Много ми се иска да знаех, обаче, дали той е в групата, която желае смъртта ми, или в онази, която иска да ме направи... шеф.

– Има ли значение? – попита Умбо. – И в двата случая ти не искаш да си имаш вземане-даване с него.

– Но ще е полезно да знам дали те се опитват да се доберат до мен или до сестра ми.

– Доколкото знаеш, майка ти дърпа конците на всичко – намеси се Самуна.

– Всеки се свързва с всеки, в края на краищата – рече Риг. – Затова не мога да кажа, че е невъзможно. Но не ми се струва вероятно. Мисля, че тя иска само да я оставят на мира.

– И значи майка ти живее в онази разкошна къща и се среща с големци? – попита Самуна.

– Тя с никого не се среща.

– Разправят, че всички важни люде имат някаква връзка с дома на Флакомо – осведоми го Самуна. – Разправят, че майка ти вече командва всичко и само на думи не е така.

– Повярвай, отвътре в къщата не изглежда така – увери го Риг. – Да, тя приема посетители, но никога не остава с тях насаме. Никога не остава насаме с никого освен със сестра ми.

– Е, и какво? – попита Умбо. – Тоест и в двата случая, какво? Мислех, че не се интересуваш от интриги, заговори и съзаклятия. Мислех, че искаш само да се махнеш.

– Така е – потвърди Риг.

– Тогава защо просто не се махнеш? Вземай сестра си и майка си, излез от къщата и върви.

– Не е толкова просто.

– Аз пък мисля, че е. Мисля, че ти си... от родата на шефа. Мисля, че си важен. Мисля, че всъщност никъде не искаш да ходиш.

Риг като че понечи да изстреля остроумен отговор, но се въздържа.

– Е, добре, някои неща там ми харесват. Храната е... страшна.

– Ами прочутите и образовани хора?

– Запознах се с някои интересни личности, да – съгласи се Риг.

– А достъпът до библиотеката? Каза, че прекарваш много време там.

– Библиотеката най-много прилича на времето, прекарано с Бащата. Също като него и тя знае всичко, макар да не съм намерил начин да я накарам да ми каже онова, което искам да знам.