Следотърсачът

– Не е очевидно – възрази Риг. – Или не си съобразил, че след като веднъж нещо е извършено, няма нужда да го вършиш отново?

– Да, досетихме се – рече Самуна. – Но на мен ми е неприятно, защото изобщо не мога да го проумея.

– Аз мога – рече Риг. – Това е като да решаваш лабиринт на хартия. Чертаеш линия в погрешна посока. Връщаш се на мястото, където си взел неправилното решение. Няма нужда да продължаваш по погрешния път, можеш да постъпиш различно.

– Времето не е лабиринт – възрази Самуна.

– Лабиринт е – заяви Риг.

– Какво е лабиринт? – попита Умбо. Много мразеше всички да знаят нещо, а той да не го знае.

– Важното е дали си се научил да правиш онова, което прави Умбо? – попита Самуна.

– Щях да се побъркам, докато се опитвах да го постигна, когато бях пленник на гемията. Нито трепване, нито сияние, нищичко, което би трябвало да почувствам.

– И аз не мога да виждам дири – рече Умбо.

– Но това не пречи, защото, докато сме заедно, ти можеш да ме включваш в твоето... каквото там правиш. Ти се преместваш във времето. Въпросът е дали си се научил да прескачаш напред в него?

– Това всеки го прави – обади се Самуна. – Секунда след секунда ние се преместваме една секунда по-напред в бъдещето.

– Сестра ми го може – рече Риг.

– Тя вижда бъдещето? – попита Умбо.

– Не, не е чак толкова полезно. Прескача малки интервали от време. Заради това се движи много бавно, но докато го прави, е невидима.

Самуна тръсна глава.

– Защо в Площадката на Подмокрената просто не задържах парите ти и не оставих лодкарите да те хвърлят във водата?

– Тя ми е сестра – рече Риг. – Съвсем разумно е и да може да прави разни неща с времето.

– Нищо не е разумно – изсумтя Самуна.

– Аз не съм ти брат – рече Умбо. – Изобщо не съм ти роднина. И никой друг в моето семейство няма такива способности.

– Бащата някак е разбрал на какво си способен. Но как?

– Аз му казах – обясни Умбо.

– Да, бе, ей така си отишъл при него и си му казал: „Между другото, аз мога да забавям хода на времето“.

– Значи е знаел. Той беше... твой баща.

– Но той не е бил мой баща – отрече Риг. – Аз сега опознавам истинския си баща. Кносо Сисамик. Бил е велик човек, по свой начин. Мислител, но и човек на действието.

– Искам да знам защо изобщо ние с Умбо сме тук – намеси се Самуна. – Ти не искаш камъка, можеш да влизаш и излизаш от затвора си, когато си пожелаеш...

– Не когато си пожелая. Днес за първи път ми се удаде възможност. Изобщо. Излязох, защото открих дирите ви и разбрах, че сте тук. И дори не съм сигурен, че ще мога да се върна, без да ме разкрият.

– Да се върнеш ли? – учуди се Самуна. – Че защо ти е да се връщаш?

– Защото майка ми и Парам са още там.

– Парам? – попита Умбо.

– Сестра ми – поясни Риг.

– Те са си били добре и без теб – рече Самуна. – Какво им дължиш?

– Ти какво дължиш на Подмокрената? – сопна му се Риг.

– Ние с нея се познаваме от цял живот. А ти познаваш сестра си от колко, от двайсет минути?

– Е, ако не искате да ми помогнете в моето дело, тогава защо сте тук?

– Кажи ни какво искаш да направим – опита се Умбо да ги умиротвори.

– Взе да става напечено – обясни Риг. – Не знам каква е причината, но все по-усилено ни шпионират. Има и срещи – шпионите се срещат с повече хора. Най-различни хора.

– Шпиони ли? – попита Самуна.

– Не знам кои са те, познавам само дирите им. Те се срещаха с членове на Съвета. Сега се срещат по-често с генерал Гражданин.

– С кого? – попита Умбо.

– С офицера, който ни арестува.

Самуна се вкамени насред улицата. Хората отзад се блъскаха в него, поглеждаха го, забелязваха ръста, силата и яда му и се извиняваха.

– Още не си ни казал какво искаш от нас! – тросна се той.

– Парам се бои...

– Това не е отговор! – кресна Самуна.

– Хората ни гледат – напомни им Умбо.

Самуна продължи да гледа сърдито Риг.

– Трябва да изляза от града и да взема Парам със себе си. После отивам при Стената.

– Аз съм ходил до Стената – рече Самуна. – Няма нищо там.

– Ще мина през нея – заяви Риг. – А ако аз успея, ще успеете и вие.

– Не, аз няма да дойда – отрече Самуна.

– Добре – съгласи се Риг. – Но аз отивам и ще взема със себе си и Парам. Но не мога да го направя без Умбо – ако той не дойде с мен, надали ще успея.

Умбо не беше сигурен дали се радва на това.

– Защото държиш да дойда с теб ли, или защото ти е нужна моята способност да забавям хода на твоето време?

Риг завъртя очи.

– Аз съм тоя, дето вижда дирите, ти си оня, дето е способен да забавя хода на моето време. Но аз съм си аз, а ти си си ти.

– Значи, дори и да не умея всичко онова, което ти се надяваш, че умея, ти пак би искал да дойда с теб?

На Умбо му докривя, че въпросът го правеше толкова жалък, но искаше да знае отговора.

– Ако ти притежаваш способност, от която аз отчаяно имам нужда, и откажеш да я използваш, що за приятел си тогава?

– Аз не отказвам да...

– Риг, какво удоволствие е да те видим отново – намеси се Самуна. – Ти вече успя да се скараш и с двама ни.