Следотърсачът

– Е, и ние знаем разни неща – рече Умбо. – Например аз знам как да се връщам назад във времето, когато си пожелая. Като се връщам няколко дни по-назад, мога за няколко минути да се намеря в което си време искам. По-трудно е, когато се връщам по-отдавна от няколко месеца. Да се върна година назад дори не съм опитвал. Но все пак.

Риг изглеждаше наистина впечатлен.

– Трудно ли беше? Да се научиш да го калибрираш така?

– Да – отвърнаха в един глас Умбо и Самуна.

– Няколко месеца беше много досадно – рече Самуна.

– Аз мога да откривам само хора, които познавам, ако са стояли на едно място, и трябва да стигна до това място.

– Твоята дарба е по-добра от моята, Умбо, и това е истината. Но дарбите и на двама ни са по-добри от тази на сестра ми. Нейната върши чудна работа, когато тя иска да изчезне, а когато го прави, остарява по-бавно от другите, защото всъщност, когато е... в онова състояние, през повечето време не живее.

Продавачката не им обръщаше внимание, останалите клиенти – също. Но пък на добрите шпиони нямаше да им личи, че им обръщат внимание, нали? И затова те се опитваха да разговарят с недомлъвки.

– Освен това тя се движи страшно бавно – продължи Риг. – Все едно е полузамръзнала. Дарбата º не е съвсем безопасна. Когато хората преминават през нея, това... я уврежда малко. А когато тя преминава през твърди предмети се разболява.

– Значи не бива да го прави – заключи Самуна коравосърдечно.

– Тя и не го прави – обясни Риг. – Казвам само, че... нейната дарба не е толкова полезна, колкото можеш да си помислиш. Но ето го и истинския въпрос, Умбо. Ти винаги си бил способен да разпростреш дарбата си и върху мен дори когато между нас няма физически допир. Само с мен ли ти се получава? Или си вземал и Самуна със себе си назад във времето?

– По-трудно е – отвърна Умбо. – Тоест не по-трудно, а изисква по-голямо съсредоточаване и ме изморява повече.

– Значи си опитал и с него?

– Когато се върнахме, за да откраднем един от... предметите... от себе си, той взе и мен – обясни Самуна. – Да, може го.

– Да откраднете от себе си? – учуди се Риг. – Това пък защо?

– Попитай господин Веселяка – отвърна Самуна. – Аз така и не разбрах.

– Не се преструвай, че не ти е харесало – упрекна го Умбо.

– Трябва да направим един опит – рече Риг. – Когато ти ми прилагаше онова нещо, каквото и да е то, за да мога да виждам хората по дирите и да се връщам в тяхното време, аз се връщах сам.

– Защото още не знаех как да го прилагам и върху себе си.

– Значи трябва да проверим дали можем да вкараме и трима ни в това забавено течение на времето и да видим дали можем да се пренесем и тримата в някакъв много по-ранен период от време. Не преди месеци, а преди векове.

– Векове? Както когато взехме камата ли?

– Хилядолетия – уточни Риг.

Самуна се наведе към Умбо.

– Това означава хиляди...

– Знам какво означава – прекъсна го Умбо. – Някакво конкретно време ли си си наумил?

– Да – потвърди Риг. – Преди единайсет хиляди и двеста години.

Умбо и Самуна седяха мълчаливо и размишляваха върху значението на тези думи.

– Преди началото на календара – наруши най-сетне мълчанието Самуна.

– Преди на тази планета да са съществували човеци – додаде Риг.

Мислите на Умбо препускаха.

– Да не ми казваш, че ние не сме оттук?

– Когато разполагаме с повече време, ще ти разкажа много неща – отвърна Риг. – Неща, които научих в библиотеката, а също и от учените. От проучванията на татко Кносо и от един страж на име Оливенко, който му е бил помощник известно време.

– Доверяваш се на страж? – учуди се Самуна.

– Ти не го познаваш, а аз го познавам, затова не ни губи времето – отряза го Риг. – Трябва да се връщам, и то бързо, преди да съм притрябвал на някого. Ако претърсят къщата и не ме намерят, къде ще обяснявам, че съм бил? Затова дойдох тук, за да проверим дали действително можем да го постигнем.

– Да го направим тогава! – съгласи се Умбо.

Риг понечи да стане, но Самуна незабавно го хвана за рамото и го бутна обратно на стола.

– Ти къде тръгна така?

– Към някое усамотено място – отвърна Риг.

– Направете го тук – рече Самуна. – Тук, както си седите. Когато пътуваме във... Когато се връщаме... ние не изчезваме в настоящето, нали? Ние сме едновременно и на двете места, нали така?

– Да – потвърди Риг. – Или поне преди беше така, когато Умбо осигуряваше енергията и всъщност пътувах само аз.

– Тогава избери най-старата диря, която виждаш тук, и проверете дали Умбо може да накара и трима ни да я проследим едновременно.

– Но това място не е чак толкова старо... Няма да има столове – възрази Риг.

– Ако задниците ни си останат в това време, значи няма да пропаднем в блатото и нищо няма да ни се случи.

Риг кимна.

– Добре, Умбо. Аз ще се съсредоточа върху една конкретна пътека... Избрах я. Забави хода на времето ми, а също и на своето, и на Самуна.