Следотърсачът

Те отидоха в кухнята, той º помогна да опече безквасния хляб, а после тя му сложи от него в една бохча, заедно със сирене и осолено свинско. Междувременно той приши нейната торбичка със сребърни и бронзови монети за пеша на ризата си, а после го затъкна в панталоните. Опита се в замяна да º даде един от скъпоценните камъни, но тя отказа.

– Какво ще го правя тук? А и всеки от тях струва сто пъти повече от монетите, които ти дадох. Хиляда пъти повече.

Докато работеха, почти не си говореха. Риг си мислеше за Баща си. Чул беше Нокс да го нарича Добрия учител, но реши, че е звание или ласкателство.

– Добър учител не може да е името на Баща ми – рече Риг.

– С това име го наричах аз.

– Но родителите му не са можели да му дадат подобно име – заяви Риг.

– Тук при мен са отсядали гости и с по-странни имена, дадени им от техните родители. Имаше един мъж, чието малко име беше Капитан, и друг, който пък се казваше Доктор, и жена с малко име Принцеса. Но ако искаш по-различно име за баща си, пробвай със „Светонаблюдателя“ – така го наричаха тук, на това място, преди аз да започна да го наричам Добрия учител. Или Катерача по стени.

– Това е име от легендите – рече Риг.

– Но съм чувала хора да наричат баща ти така. И то достатъчно сериозно. Кое ли от тези имена са му дали родителите му? Откъде да знам. Като стана дума, ти знаеш ли дали твоето име наистина е Риг?

– Никога не съм имал друго – отвърна Риг.

– Друго, което ти помниш – поправи го Нокс. – Имената идват и си отиват. Те се прикрепят към теб, а после ги губиш и те се прикрепят към някого другиго. А сега ме остави да се съсредоточа върху хляба. Ако не му обръщам внимание, ще се развали.

Не беше много, но тя му беше дала повече сведения за Бащата, отколкото той бе чувал някога от самия него.

Когато тръгна, оставаха цели три часа до залез.

– Благодаря ти – каза Риг, когато се сбогува с нея на задния вход.

– За какво? – подхвърли Нокс пренебрежително.

– За това, че ми даде пари, а не можеш да си го позволиш – обясни той. – За това, че ми опече хляб. За това, че ме спаси от разярената тълпа.

Тя въздъхна.

– Баща ти е знаел, че ще направя всичко това – рече. – Точно както е знаел, че ще имаш достатъчно ум да намериш начин да стигнеш тук, без да те хванат и убият.

– Баща ми не е знаел, че ще се опитам да спася глупаво момче на водопада Сташи.

– Сигурен ли си? – попита Нокс. – Баща ти знаеше много неща, които нямаше как да знае.

– Ако знаеше бъдещето, той можеше да избегне проклетото дърво.

После Риг не можа да се сети за нищо друго, което да каже, а Нокс като че нямаше търпение да се върне в кухнята, защото трябваше да приготвя цяла вечеря за гостите си, и затова той се обърна и пое по пътя.

Глава 4

Светилището на Светеца скитник

– Как станах този, който трябва да вземе това решение вместо всички? – попита на глас Рам.

– Шест години ти си пробива път през изпитанията – отвърна заменимият.

– Исках да кажа, защо този избор е оставен на едно-единствено човешко същество. Невъзможно е то да има достатъчно информация, за да реши!

– Това винаги можеш да го оставиш на мен – предложи заменимият. Такова беше подсигуряването: ако Рам умре, замръзне, бъде осакатен или откаже да вземе решение, всеки от заменимите бе подготвен да поеме нещата и да реши.

– Ако решаваше ти, какво решение щеше да вземеш? – попита Рам.

– Ти знаеш, че не ми е позволено да отговоря, Рам – отвърна заменимият. – Или ти ще вземеш решението, или ще предоставиш това на мен. Но не бива да ме питаш какво бих решил аз. Това би добавило ирелевантен и усложняващ фактор към твоето решение. Дали ще избереш обратното, за да утвърдиш разликата между човеците и заменимите? Или ще ме последваш слепешката и после ще обвиниш заменимите, макар да нямаш друг избор, освен да разчиташ на тях, ако нещо се обърка?

– Знам – каза Рам.

– Знам, че знаеш – рече заменимият. – Знаеш и че аз знам, че ти знаеш. Оттам нататък се завихря спирала, затова нека приемем многоточието.

Рам се изкиска. Заменимите бяха разбрали, че обича по малко сарказъм от време на време и в рамките на своята отговорност за поддържане на душевното му здраве всички те в еднаква степен използваха сарказма в разговорите с него.

– С колко време разполагам, докато взема решението?

– Винаги можеш да решиш, Рам – отвърна заменимият.

– Но трябва да има точка, от която няма връщане назад. Когато или не уцеля гънката, или се пъхна в нея.

– Колко удобно – рече заменимият. – Само да изчакаш достатъчно, и решението се изплъзва от ръцете ти. Няма да бъдеш информиран за каквото и да било решение по подразбиране или точка, от която няма връщане, защото това би могло да повлияе на твоето решение.

– Данните са толкова двусмислени – рече Рам.

– Данните нямат смисъл, не вземат страна, не клонят в никаква посока, Рам – рече заменимият. – Компютрите правят своите изчисления и ти съобщават находките си.

– Но как да разбирам факта, че всичките деветнайсет компютъра дават толкова различни предвиждания?