Следотърсачът

Мъжете носеха мечове, но в ръцете си държаха най-жестокото оръжие, за което бе споменал Риг, когато им разказваше за последния разговор с майка им, кралицата – тежки железни лостове с дръжки и ремъци, за по-лесно боравене с тях.

– Вие двамата, слезте долу! Извикай брат си, Парам!

Говореше мъж. Това беше гласът на генерал Гражданин, силен, топъл и заповеден. Но Умбо просто го отбеляза и продължи да гледа напред, към Риг и мъжете, които продължаваха да вървят през високата равнина. Колко още? Изминали ли бяха вече три четвърти от пътя? Побързайте! Той беше сигурен, че Гражданин няма да убие Парам, но войниците му можеха да убият Умбо без никакви угризения.

– Спрете и не мърдайте – изрече Парам и Умбо се изненада от заповедническия º тон. – Ние заедно удържаме Стената. Ако ни навредите, тя ще ви погълне на място.

Умбо разбираше колко хитро ги лъже тя. Мъжете вече бяха изнервени и чувстваха как Стената докосва и подбутва страховете им и разпалва първите искрици на отчаянието. Парам си играеше с този страх и нарастващата им убеденост в провала.

– Единствено ние ви пазим от унищожение – продължи тя. Но тогава се разнесе женски глас, макар че Умбо не можеше да види жената, както не виждаше и генерал Гражданин. По звученето му се стори, че тези двамата още бяха на коне.

– Парам, мила моя – рече кралица Агия, – нека те посрещнем отново в семейството.

– Казва жената, донесла тези железни лостове, за да ме убият с тях.

– Само ако изчезнеш и се опиташ да избягаш, сладката ми. Остани с нас и никой няма да ти навреди.

– Всичко, което казвате, господарке моя и кралице, е лъжа – отвърна Парам, не гневно, но все така властно.

– Както и всичко, което казваш ти – отвърна кралицата. – Ти не можеш да изкривяваш Стената, да я удържаш и да я отприщваш. Тук ти нямаш власт.

– Познавам това момче – обади се генерал Гражданин и конят му бавно излезе пред очите на Умбо. Ситнеше нервно по краищата на Стената и внимателно подбираше къде да стъпи. – Веднъж ти скочи от една гемия, доколкото си спомням.

Умбо се почувства длъжен да отговори, но пръстите на Парам се притиснаха в гърдите му и той си замълча, само прецени колко още разстояние оставаше да изминат Риг и останалите.

– Те няма и да ни пипнат – прошепна Парам. – Тук те нямат власт.

– Вие ни трябвате, или и двамата, или никой от вас – рече генерал Гражданин. – Ако не върнеш сина на кралицата от Стената, то и Парам няма да ни е нужна.

Парам се засмя. Смехът º, топъл и гърлен, изпълни ушите на Умбо и той усети с гърба си трептенията му там, където телата им се допираха.

– Гражданин, ти виждаш чудо – как някой минава през Стената, и единственото, което ти хрумва, е да го върнеш обратно? – възкликна тя. – За теб значение имат единствено дребните ти стремежи и желания? Ти си твърде малък човек, за да обитаваш Шатрата на Светлината. Ако наистина си достоен за крал в Шатрата, то навлез сам в Стената и го върни обратно. Само кралят в Шатрата може да мине през Стената и това никога няма да си ти. На теб ти липсва смелост да опиташ и сила, за да успееш. Моят брат е крал по кръв, по право и по сила. Стената го приема. Той има власт над нея. Ти нямаш власт над нищо на света освен над неколцина страхливи мъже.

Тя говореше бавно и обмислено, ала не крещеше, по-скоро декламираше напевно, изговаряше думите като мелодия. Умбо виждаше, че всички войници я чуват и започват да се изнервят също като конете – пристъпваха от крак на крак и крачеха ту насам, ту натам, напред-назад.

Още малко – на Риг вече му оставаше само около една осма от милята до края. Защо просто не се съсредоточеше върху своята крайна цел и не побегнеше? Вместо това той постоянно се оглеждаше през рамо, сякаш следеше Гражданин и кралицата. „Нищо не можете да направите за нас, освен да стигнете оттатък – искаше да му изкрещи Умбо. – Затова побързай, тичай, не откъсвай очи от целта!“

– Мисля, че трябва да убиете момчето – рече кралицата. – То прави нещо. Мисля, че прави преминаването на Риг през Стената възможно.

– Поклон – отвърна генерал Гражданин.

– Няма да навредите на това момче – заяви Парам. – Той е под моята закрила.

– Не мисля, че тя може да ги направи невидими, докато Риг не премине благополучно от другата страна – предположи кралицата. – Той притежава цялата власт, той е магьосникът.

– Целете се в момчето, но не навреждайте на Парам Сисаминка – нареди Гражданин.

Далече-далече Риг вдигна ръка във въздуха, сви и разпусна юмрук. Това беше сигнал за Умбо да ги върне в настоящето, но той очевидно грешеше – те още не бяха преминали оттатък.

– Още две минути – измърмори Умбо.

– Убийте го сега! – кресна кралицата. – Какво още чакате?

Риг отново сви и разпусна юмрук, по-настоятелно, и на Умбо му хрумна, че той може би не мисли само за Умбовата безопасност, а му предлага те да притичат до края на Стената в настоящето, та да могат двамата с Парам да изчезнат. Може би си имаше и собствени причини да иска да се върне веднага в настоящето там, във времето, в което се придвижваше. Зад него Парам се изправи.