Следотърсачът

– Скоро ще отидем в Кулата – отвърна Риг. – Но първо нещо трябва да се случи.

– Какво? – попита Самуна.

– Ще ти кажа там, където не могат да ни подслушат половината поклонници тук.

Те се упътиха към мъжките тоалетни, ала ги подминаха. Чак когато намериха усамотено място зад стената, Риг спря, обърна се към зида и извади от панталоните си малката кесия със скъпоценни камъни.

– Какво правиш? – прошепна дрезгаво Самуна. – Върни кесията в панталоните си!

– Не, господине! – отвърна Риг. – Давам ти я да я пазиш.

– Защо? Някой джебчия може да я вземе и от мен, както и от теб.

– По-тихо! – сгълча го Риг. – Предупредиха ме.

– Кой? – попита Умбо.

– Ти – отвърна Риг.

Умбо погледна Самуна, после пак приятеля си.

– През цялото време бях със Самуна, на тебе и дума не съм ти казал.

– Ще се наложи да му обясниш това по-късно, Умбо – рече Риг. – Но предупреждението дойде от теб. Ти беше много разтревожен. Каза ми да дам камъните на Самуна и че той трябва да ги скрие веднага.

– Какви ги говориш?

– Умбо ще ти обясни по-късно. А сега вземи тази кесия и я скрий... някъде, където ще е на сигурно място за няколко дни или за няколко седмици или за година... Не знам колко далеч в бъдещето се е намирал Умбо, когато е успял да се върне и да ме предупреди.

– Това означава, че ще се науча как да го правя! – възкликна Умбо, едновременно въодушевен и несигурен.

– Засега го приеми на вяра – рече му Риг. – Щом аз мога да ти поверя богатство, и ти можеш да повярваш на мен и Умбо, че не сме побъркани.

– Не мисля, че двете неща са свързани по някакъв начин – заяви Самуна, ала все пак пое кесийката в тежката си длан. – Добре, ще я скрия, но ако някой ме види как го правя или случайно я намери, ти отговаряш, не аз.

– Точно така – потвърди Риг. – И за по-сигурно, недей да казваш нито на Умбо, нито на мен къде си я скрил. Не знам каква е опасността, но трябва да има отлична причина камъните да не са у мен и ми се струва, че ще е най-добре и аз да не знам къде са. Мисля, че и за Умбо ще е по-сигурно, ако само ти знаеш.

– Значи ако умра, те ще бъдат загубени завинаги – рече Самуна.

– Аз вече притежавам богатство, което надхвърля и най-безумните ми мечти – рече Риг.

– Детска му работа... Откъдето дошло, там отишло.

Но Самуна се обърна и навлезе сред подобната на парк гора, заобикаляща Кулата, а Риг и Умбо се запътиха да се влеят в потока от поклонници, които се връщаха от тоалетните.

– Можем и ние да ги ползваме, така и така сме тук – рече Умбо.

– Кой знае кога пак ще имаме възможност? Нещо сериозно ще се обърка, иначе ти не би се върнал да ме предупредиш, и то сигурно ще се случи скоро, иначе нямаше да ме предупредиш точно в онзи момент.

– Може би само в онзи момент съм могъл да те открия.

– Кой знае? – запита се Риг. – Не ми е приятно да знам, че нещо ще се обърка. Никога не ми е вървяло толкова в живота, както от две седмици насам.

– Но нещата се объркват – така става обикновено, нали? – отвърна Умбо. – Брат ми умря. Баща ти умря. Каквото и да предстои, няма как да е по-лошо от това.

– Освен ако не ме убият – предположи Риг. – Ако падна във водата и се удавя, и затова си ме накарал да дам камъните на Самуна, за да...

– Щях да ти кажа да не се давиш – каза Умбо. – А ако съм искал да открадна камъните, щях да ти кажа да ми ги дадеш.

– Значи вече си мислил за това? – попита Риг.

– Я си пикай! – сопна му се Умбо.

Щом приключиха, Самуна се върна.

– Къде ходи? – попита го Умбо.

– Млъкни! – сряза го той. – А сега какво? За какво е всичко това?

– С Риг решихме, че каквото и да ни очаква, то вероятно не е най-лошото нещо на света. Тоест знаем, че ти и аз ще оживеем, каквото и да се случи с Риг.

– Аз не ти ли казах да млъкнеш! – сопна му се Самуна и този път думите му прозвучаха сериозно.

Те показаха пропуска си за трима на други стражи, а не на онези, с които Самуна бе разговарял преди това, за да не видят богаташките дрехи на Риг и да решат, че са ги лишили от полагащия им се по право рушвет. После се вляха в тълпата от поклонници, която влизаше в Кулата.

Въпреки че отвън беше метална, отвътре конструкцията бе изградена от здрав камък, с тънка, тясна рампа, която се изкачваше по спирала покрай вътрешните стени. Нямаше нито един прозорец, ала вътре беше ярко осветено от вълшебни кълба, увиснали във въздуха.

– Рампата е стръмна – отбеляза Самуна.

– Аз мога да изтичам чак догоре – заяви Умбо. – Ти не си във форма.

– Изтичай де! – предизвика го Самуна.

– Не – намеси се Риг. – Рампата е тясна и ти трябва само някой поклонник да се издразни и да те бутне.

– Но аз не мога да умра – упорстваше Умбо. – Защото в бъдещето съм жив, щом съм се върнал и съм те предупредил да постъпиш еди-как си.

– Може пък да си възкръснал – възрази Риг.

– Я стига, това е невъзможно!

– Да се върнеш от бъдещето е невъзможно – настоя Самуна. – Казахте, че ще ми обясните.

Всички останали поклонници напред по рампата и зад тях бяха увлечени в свои си разговори. С нормален глас Риг и Умбо му разказаха за своите способности и какво можеха да правят заедно.