Следотърсачът

– Не може ние да сме първите, които са го разбрали, ако наистина е карта – заяви Риг. – Защо не сме чували нищо за това?

– А, чували сме – поправи го Самуна. – Тоест аз съм чувал. Защо според теб поклонниците казват: „От Кулата на О виждаш целия свят“?

– Аз си мислех, че от върха º се вижда много надалече – сподели Умбо.

– Но казват също и: „Целият свят е в кулата“ – продължи Самуна.

– Мислех, че това са някакви мистични али-бали – рече Риг. – Или пък става въпрос за това колко много поклонници идват тук.

– Странно е да мислиш за света по този начин. Много обезпокоително. Искам да кажа, целият свят – това е земята, опасана от стените, думата означава това! Как може светът да е по-голям от самия свят? Как може някой да знае какво има извън света?

Риг броеше.

– Деветнайсет са... Деветнайсет земи, оградени от жълти линии. И доста земя, неоградена от никоя жълта линия.

– Значи на този глобус са изобразени деветнайсет свята? – попита Самуна. – Това ли казва Кулата на О?

– Нищо чудно, че хората не говорят за това, след като дойдат тук – заключи Умбо. – Всичко това е прекалено налудничаво. Дори и да си мислят така – а бащата на Риг не беше глупак, и лъжец не беше, и щом е казал, че живеем на повърхността на кълбо, значи сигурно е вярно. По някакъв начин. Дори и да мислят, че това е карта на деветнайсет свята върху едно кълбо, кой ще им повярва? Хората ще ги помислят за луди.

– Аз мисля, че ти си луд – скастри го Самуна. – Само дето картата на света – на нашия свят – е доста точна. Военните държат такива карти – на целия свят, обграден от стените, с всички пътища и градове. Но е незаконно някой друг да ги изготвя. И затова се чудя откъде си знаел, че това е карта, Умбо.

– Не знаех, че е незаконно. Нашият учител в училище ни показа карта. По-малка от тази, но на нея беше изобразена реката и Ареса Сесамо край устието º, и големият залив. Той ни каза и че светът е кръгъл, само дето аз си помислих, че има предвид, че опасващата ни стена е кръгла. Кръгла като чиния, не като топка. Въпреки че като се замисля, той каза „кръгъл като топка“, а аз просто не разбирах как е възможно това.

– Сигурно този ден не съм бил на училище – обади се Риг.

– Ти повечето дни не беше. Почти никога не идваше.

– Мой учител беше Баща ми.

– Противозаконно е учител в училище да има такава карта – рече Самуна.

– О, той я беше начертал сам, мисля. На дървена плоча. С тебешир. И... после замина.

– Колко време след като ви показа картата? – попита Самуна.

– Не знам, след това. Само веднъж ни я показа.

Риг слушаше и оглеждаше стените.

– Деветнайсет каменни колони крепят стените. Деветнайсет земи, оградени от стени, и деветнайсет ребра в Кулата. Деветнайсет не е удобно число за математически изчисления. Да разделиш окръжността на Кулата на деветнайсет, това си е щуротия, освен ако не са го направили, за да бъде броят им равен на броя на земите.

– Мислиш ли, че ако това наистина са други земи, те може да са населени от хора? – попита Умбо.

– Във всички тях има червени, бели и сини точки – изтъкна Риг.

– Момчета! – подвикна им Самуна. – Представа си нямате колко противозаконен е този разговор.

– Ти си бил на стената – рече Риг. – Имаше ли хора от другата страна?

– Никой не отива чак до Стената – поясни Самуна. – Колкото повече се приближаваш, толкова повече ти кънти в ушите и получаваш пулсиращо главоболие. Ако се приближиш прекалено, ще откачиш.

– Значи си я виждал само отдалече? – попита Риг.

– Ние пазим предела, защото там обичат да ходят много престъпници, предатели и бунтовници – достатъчно близо, че другите хора да не припарват, но не чак толкова близо, че да полудееш. В известен смисъл това си е достойно наказание за тях – главоболието и шумът. Но нашата задача беше да влизаме в зоната на болката и да ги прогонваме извън нея. За да не продължават да излизат от нея и да тършуват, нападат и вербуват.

– Ако и от другата страна е същото, то дори и там да има хора, те не биха приближили до стената повече от вас – разсъждаваше Риг. – И затова няма да видят никого от нашата страна, както и ние – от тяхната.

Самуна ги придърпа към себе си, здраво обхванал раменете им.

– Много силно говорите. Мисля, че вече знам защо твоят аз от бъдещето се е върнал да ни предупреди.

– Не – възрази Умбо. – Ако са ни арестували за приказки, щях да кажа на себе си и на Риг просто да си мълчим.

– Е, аз ви го казвам – отсече Самуна. – Вашият учител сигурно е дошъл тук, замислил се е над видяното и е запаметил картата, доколкото е можал. Обзалагам се, че е станало точно така. Защото всеки войник – по-точно всеки сержант и по-висшестоящ офицер – би могъл да разпознае картата, ако дойде от тази страна на сферата. А после може и да я запамети. Но войниците щяха да знаят, че трябва да си затварят устата. И никога, никога да не чертаят непозволени копия.

– Защо не? – попита Умбо.

– Защото... – Риг съпоставяше нещата така, както Баща му го беше учил – ... войската не иска някой от враговете º да разполага с точна карта на света.

– Точно така – потвърди Самуна.

– Аз имам въпрос – заяви Умбо.