Следотърсачът

Най-сетне те стигнаха долу и излязоха през портата на Кулата на яркото следобедно слънце. Поне един час се бяха изкачвали нагоре, почти толкова им бе отнело и слизането и въпреки всичко, което си бяха казали и огледали в Кулата, не бяха прекарали вътре чак толкова много време.

– Проверяват хората – посочи Риг.

Забеляза го само защото видя сливащите се дири на много стражи, които се отделяха от общия поток на влизащите и излизащи от Кулата поклонници. Приближаваха се към място, където хората се тълпяха. И усети как ужасът от предупреждението на Умбо от бъдещето изплува на повърхността.

– Търсят някого – рече той.

– Затова проверяват всички – додаде Самуна.

– Отдели се от нас – нареди му Риг.

– Не – отказа Самуна.

– Има прекалено много стражи, не можеш да ги пребориш. Ти трябва да останеш на свобода. Затова Умбо ни е предупредил да дадем всичко на теб, не разбираш ли? Отдели се от нас. Изостани, не прави резки движения в погрешна посока.

– Знам как се прави. Благодаря, момче – отвърна Самуна, ускори леко крачка и се запромъква напред в тълпата. Докато вървеше, свали горната си дреха и я метна на ръката си, като подпъхна под нея и шапката си. Риг остана доволен, като разбра, че инстинктът му е подсказал същото, което и знанията – на войника.

Но след малко Самуна се промъкна обратно при тях.

– Това е Бъчваря, банкерът – съобщи той. – Той ще ме познае по лице.

– Бъчваря? – учуди се Риг.

– С него има двама офицери от Народната армия, карат го да проверява всеки преминаващ. Единият от офицерите е много високопоставен, сигурен съм, че е генерал.

– Мислех, че в Народната армия няма чинове – рече Умбо.

– Нямат знаци за чиновете – уточни пренебрежително Самуна. – Но генералът си е генерал. Виж, Риг, ако Бъчваря не оглеждаше всяко лице поотделно, щеше да ме види – аз бях на видно място.

– Може би търси някого другиго – предположи Умбо.

Но Риг знаеше, че по някаква причина, под някакъв предлог Бъчваря ги е предал.

– Върни се в Кулата на О и изчакай няколко часа.

– Бъчваря просто ще им каже да ме потърсят вътре – възрази Самуна.

– Не – рече Риг. – Ще им кажем, че си ни зарязал преди часове, защото си бил уморен и не си искал да се изкачваш. Парите у теб ли са?

– Повечето. Но те все пак ще претърсят багажа ми – отвърна Самуна.

– Ще се опитам да ги накарам да пуснат и Умбо – рече Риг. – Бъчваря иска мен.

– Откъде знаеш?

– Защото аз съм притежателят на парите – обясни Риг. – Трябваше да се досетя, че е прекалено хубаво, за да бъде истина.

Умбо се обади със зачервено лице:

– Самун, аз не сложих ножа в твоя багаж.

– Защо? – попита Риг.

– Къде си го сложил? – попита Самуна.

– Зад едно буре с осолено месо в трюма на гемията – отвърна Умбо.

– Сетих се – отвърна Самуна, а после изостана в тълпата, направи се, че търси нещо и тръгна срещу течението на потока, уж за да го намери.

– Защо излъга за ножа? – попита Риг, щом двамата с Умбо продължиха напред към стражевия пост.

– Казах ти, че съм го сложил в торбите на Самуна, за да не си помислиш, че съм се опитал да го открадна.

– Умбо... – възкликна Риг. – Ти не знаеш ли, че бих ти поверил живота си?

Умбо се умълча.

Риг се опитваше да пропуска други хора към Бъчваря, искаше да даде на Самуна достатъчно време да се върне в Кулата.

– Баща ми винаги ме е обвинявал в най-лошото – рече най-сетне Умбо. – Каквото и да беше то, той вечно разправяше, че съм смятал да го извърша. Просто съм... свикнал.

– Ние сме приятели, Умбо – каза Риг. – А сега се престори на тъп и объркан.

– Няма да е преструвка – рече Умбо.

– Ще се опитам да те измъкна от тази каша.

И тогава хората отпред избързаха и Риг се оказа лице в лице с Бъчваря.

– Това е той – рече Бъчваря. – Това е момчето, което твърди, че е принц.

Глава 9

Умбо

– Ако сме затворени в един и същ кораб, Рам, и повтаряме същото пътуване, като се връщаме назад във времето, тогава защо корабните компютри показват, че сме извършили скока успешно? – попита заменимият.

– По какви критерии се определя дали скокът е успешен? – попита Рам на свой ред.

– Наблюденията върху разположението на далечните звезди, съотнесени с това как трябва да изглеждат близо до звездната система, която е наша цел.

– Можеш ли да покажеш изображение как изглеждат звездите в момента, когато компютрите са решили, че скокът е успешен?

Само след миг във въздуха над конзолата на Рам се появи холограма на звезден участък.

– Доколкото разбирам, разположението на звездите около сегашната ни позиция не е такова.

– Правилно – потвърди заменимият.

– Колко време звездите изглеждаха по записания тук начин?

– Сканирането бе повторено три наносекунди по-късно и разположението на звездите беше точно такова, каквото беше непосредствено преди скока.

– Значи сме извършили скока, а после сме се върнали обратно – заключи Рам.

– Така изглежда.

– И сме сигурни, че това не е просто засечка? Че компютрите не са „уловили“ онова, което е било предвидено да уловят?

– Не, защото звездното поле около целта не съвпадаше напълно с предвиждането.

– Покажи ми разликата – настоя Рам.