Следотърсачът

– Тъжно е, но е истина – потвърди генералът. – Стража, ако не възразявате, бихте ли пратили един-двама души в Кулата, за да потърсят висок мъж, който прилича на бивш войник? Видях го с тези двамата и щом забеляза господин Бъчваря, той се върна в Кулата, като се престори, че търси нещо.

Умбо се впечатли. Може би генералите ставаха генерали, защото бяха умни или поне наблюдателни.

Освен това генералът като че се държеше, въртеше глава и говореше точно като Риг. Когато Риг каза на Умбо „Не“, той го бе произнесъл със същата спокойна властност, с която генералът говореше на стража. Това беше глас, който очакваше да му се подчинят – ала в него нямаше гняв, нямаше никакви чувства и затова той не предизвикваше негодувание. Когато Риг проговори, Умбо просто се бе подчинил, без и през ум да му мине да спори, да се съмнява и дори да се колебае. Как Риг се беше научил на това? Никога не беше служил в армията и през живота си дори не беше виждал друг войник освен Самуна, ако той се брои. Колко хубаво е било, сигурно, да те възпитава Човека скитник! А какво ли бе замислял за Риг неговият баща? Не само скъпоценните камъни, не само царственото име, което очевидно принадлежеше на човек, за когото се предполагаше, че е мъртъв, но и това властно държание, всичките му знания за финансите, умението да се пазари с възрастни... Бащата на Риг трябва да го е научил на всичко това.

Дали бе предвидил този момент? Дали той беше един от героите, притежаващи умението да отгатват бъдещето? Умбо никога не бе чувал за герой с подобни умения, но не би ли било това страшен дар от някой бог? Умбо и Риг умееха да виждат само миналото и това беше рядка дарба, а и много трудно. „Трябва да се науча как да го правя сам“.

– Аз ще отведа с мен момчетата до гемията им – рече генералът. – Там ще изчакаме, докато вие се погрижите да хванете мъжа, наричан Самуна.

– Това е името му – обади се Умбо.

Генералът го изгледа втренчено.

– Това не е прякор или нещо подобно – поясни Умбо. – В родното му село именуват хората така. Жена му се казва Подмокрената.

Умбо нямаше представа защо бе усетил нужда да се обади, но напорът беше неустоим. В ъгълчетата на устата на генерала заигра почти незабележима усмивка.

– Но разбира се! – рече генералът. – Уасам, името на мъжа е Самуна и няма нужда да настояваме за друго, което звучи по-истински. И моля, доведете ми го неразпитан.

С тези думи генералът протегна ръце на Умбо и Риг. Без нужда от обяснения всеки от тях го хвана за ръка и той ги поведе обратно към града. Не стискаше ръцете им, но когато на Умбо му хрумна – само му хрумна! – да побегне, той усети как хватката на генерала се стяга.

„Тоя да не ми чува мислите? Не – помисли си Умбо. – Сигурно съм се напрегнал съвсем мъничко, когато мисълта за бягство ми мина през ума. Или може би е забелязал, че се загледах към онзи тръстиков гъсталак“.

Междувременно Бъчваря вървеше по петите им.

– Момчето ще ви излъже! – подвикна той. – Всичко при него е само лъжа и поза!

– И все пак – отвърна меко генералът – днес не ми е казал нито една лъжа.

– Това е, защото нищо не е казал! Забелязвате, че той не отрича нищо от казаното от мен!

– Господин Бъчвар – обясни генералът внимателно. – Той не ви смята за достоен да ви забележи, това е всичко.

– Да! – кресна Бъчваря. – Ето за тази наглост говорех!

– Точно тази наглост, която бихме могли да очакваме, ако той наистина е от кралския род – потвърди генералът.

– О, да, убеден съм, че знаете колко е невъзможно това!

– Не бихте ли запълнили по-добре времето си, господин Бъчвар, ако останете, за да разпознаете мъжа, наричан... Не, мъжът на име Самуна?

Отново в тона му имаше лека заповедническа нотка. Бъчваря се обърна и пъргаво се запъти обратно към Кулата, като мърмореше:

– Разбира се, трябваше и сам да се досетя!

А после гласът му утихна.

Щом Бъчваря си тръгна, държанието на генерала се промени.

– Е, мои млади приятели, хареса ли ви се град О?

– Много е голям – отвърна Риг.

Генералът се изкиска.

– Вие сте от горното течение на реката, разбира се, и този несъмнено е първият истински град, в който сте попаднали. Ала ви уверявам, че в пределите на Народната република има четиринайсет града, по-големи от О. Не, колкото и голям да е О, той държи да привлича вниманието на мъдреците главно с древната си възраст. Артефакти от отминали времена, чиято мъдрост ние все още не сме постигнали, а може би и никога няма да постигнем.

Риг кимна.

– Говорите за глобуса, изобразяващ света, вътре в Кулата?

Генералът продължи да върви мълчаливо и на Умбо му хрумна, че той може би така и не е знаел, че това нещо е карта на света и вътре, и извън Стената.

– Цялата кула е едно чудо – обади се най-сетне генералът. – Каменните ребра вътре в нея изглеждат като носещи, но не са.

– Те не крепят ли стените и купола?