Следотърсачът

– Да, господине – отвърна Риг. – Така беше. На мен ми изглеждаше, че този камък вероятно е изключително ценен. Не очаквах Бъчваря да откликне така въодушевено, разпознавайки го като древна скъпоценност. Нито пък да получа сумите, за които той незабавно заговори. Баща ми бе оставил камъка на грижите на своя приятелка, за да ми го даде, след като умре. А после умря. Приятелката ми го даде и ето ни тук.

– Стига, господин Риг, очаквате ли да повярвам, че сте били достатъчно образован и толкова да разбирате от финансово и договорно право, че да изиграете умен търговец като банкера Бъчваря, ала не сте знаели името „Риг Сесамекеш“?

– Моето име е Риг – отвърна Риг. – Баща ми никога не е споменавал фамилно име. И затова разпознах кръщелното име, не родовото.

Генералът се ухили.

– И тъй като владееш желязно гласовите си интонации, жестовете и израженията си, откъде мога да знам дали лъжеш, или казваш истината? Но ако е лъжа, това е глупава лъжа, защото всички знаят името Риг Сесамекеш.

– Аз никога не съм го знаел – обади се Умбо, – а пък съм ходил на училище много повече от Риг. Никой не говори за кралското семейство. Да се интересуваш от тях е противозаконно.

– Брей, брей – рече генералът. – Нямах представа... че този закон някой го спазва, поне по горното течение на реката. В града – и като казвам „града“, нямам предвид О... В града името и историята са толкова известни, а законът срещу говоренето за кралското семейство – дотолкова пренебрегван, та не ми беше хрумвало, че в затънтените краища хората може все още да избягват да произнасят забранените имена. Яли ли сте?

На Умбо му трябваше малко време, докато разбере, че са сменили темата.

– В момента не съм прегладнял – отвърна Риг. – Въпреки че Умбо винаги е гладен. Но вие, господине, по-добре знаете кога отново би ни се удала възможност да се нахраним. Ако ни предлагате храна сега, аз с радост ще приема и ще се постарая да се отнеса подобаващо.

– Предлагаш да платиш ли? – попита генералът.

– Не зная, господине, дали имам някакъв достъп до моите средства. По казаното от Бъчваря предполагам, че всичко е под запор.

– Действително е – отвърна генералът. – Но според Народния закон ти все още не си признат за виновен и затова парите са си твои, макар и да не можеш да ги използваш свободно. Аз обаче имам пълен достъп до твоите средства, стига да получа съгласието ти.

– Тогава имате съгласието ми за пълната стойност на един много хубав обяд.

– Много бърз обяд искаше да кажеш, мисля.

– „Бърз“ зависи от това как ще постъпим ние с храната, господине. „Много хубав“ зависи от това как ще постъпят с нея готвачите.

– Вие сте тук от няколко седмици. Има ли някъде по остатъка от пътя ни храна, заради която си заслужава да се отбием?

– Ако ми кажете къде отиваме, ще избера гостилница, която ни е на път – отвърна Риг.

– При гемията, разбира се. Онази, която вече сте наели, за да ви откара до Ареса Сесамо. Мисля, че ме чу, като го казах. След като вече сте я платили, Народната република ще спести пари, като те закара с нея.

– Аз стигнах до извода, че сме се упътили към нашата лодка, но всъщност вие казахте само, че там трябва да доведат спътника ни, ако случайно го намерят.

– Да се изясним още сега, господин Риг. Вие Риг Сесамекеш ли сте?

– Това име означава нещо за вас. Говорите за история, която всички знаят в Ареса Сесамо. Но аз не я знам и затова не мога да кажа дали съм това лице. Но не ми се струва вероятно. Научих името чак след като Баща ми умря. Дали това е била някаква негова шега? Номер, чрез който да уреди моята среща с вас? Той беше загадъчен човек и аз не мога да разгадая какво е имал предвид. Знам само, че трябваше да покажа неговото писмо на Бъчваря, за да докажа, че имам права над средствата и имуществото на Баща си. Не изглеждаше, че Бъчваря е разпознал името, той разпозна камъка. И затова до вашето пристигане днес изобщо не се бях замислял за това име. Баща ми никога не ме е наричал така.

Генералът пак се захили.

– О, ти си играч, играч си. Не потвърждавай, не отричай! Съдейки по онова, което признаваш, може да си просто невинен минувач.

– Казвам ви простата истина – отвърна Риг. – Ако онова, което казвам, представлява ход в игра, то тогава играчът е Баща ми, господине, а не аз. Аз съм също толкова заинтригуван да науча заключенията от написаното от него в онова писмо. Той явно е решил да продължи образованието ми от гроба.

– Баща ти... – рече генералът. – Ако той наистина ти е баща, то тогава не е възможно ти да си Риг Сесамекеш.

– Обстоятелствата около собственото ми раждане не са ми известни. Другите от Водопаден брод разправят, че Баща ми заминал за дълго и се върнал с бебе. Нищо не обяснил, а и никой не смеел да го пита. Той беше загадъчен човек и хората не му се бъркаха в работите.

– Всички си мислят, че Риг е копеле, което Човека скитник е направил на някоя жена – обади се отзивчиво Умбо. – И Човека скитник го е донесъл във Водопаден брод да го отгледа.

– Господин Риг, не възразявате ли, че вашият приятел ви нарича копеле? – попита генералът.