Следотърсачът

– Каменните колони изобщо не се допират до стените. Те крепят лампите и глобуса, но някога, преди три хиляди години, е станало земетресение и три от колоните са се срутили вътре в Кулата. Великият хронист на онези времена, Алагача – не можем да произнесем по-добре името му на нашия език – описва, че докато са ги възстановявали, открили, че няма как да ги свържат със стените. Сякаш Кулата е съществувала там, преди да се досетят да изградят каменните рампи и колони, лампите и глобуса.

Риг не изглеждаше впечатлен.

– Какво общо има това с древната възраст на града?

– Нищо общо няма. Само легендата твърди, че Кулата е съществувала тук и преди град О. Нищо друго.

– Значи Кулата е много стара – рече Риг, а Умбо си помисли: „Как може да ни арестувате, а после да ни говорите, все едно сме деца в училище?“.

Но Риг беше казал, че с баща му са живели така – вървели са и са обсъждали разни неща. И може би това му се струваше естествено. Може би генералът вече му беше нещо като баща.

„Е, и на мен ми е баща – помисли си Умбо. – Разликата е, че за мен бащата е този, който наказва, неразумен и неудържим, а не някой, с когото да си бъбря за история“.

– Във всички други градове, когато някой копае изкоп за основите на нова постройка, работниците вадят камъни и кости – стари стени, стари подове, стари гробища. Всичко е построено върху основите на нещо друго. Където и да отидем из областите, наводнявани от Сташик, и навсякъде край морския бряг, някой вече е живял там, древни постройки се трупат пласт върху пласт. Но в О това нещо го няма.

– Само не ми казвайте, че сградите на пристанището са хилядагодишни! – присмя се Риг. – Хилядагодишните греди досега да са изгнили толкова близо до реката!

– О, не не, говоря за дървените постройки. Да, тях ги строят и ги заменят. Но каменните сгради и голямата стена, те са построени в самото начало. Горе-долу на всеки хиляда години големите сгради дотолкова се разрушават, че трябва да ги строят наново. И щом започнат да ги изграждат, откриват, че под основите няма нищо. Когато са построили първоначално стените на града и големите бели сгради, те са били издигнати върху девствена земя. Тук, в О, ние чувстваме всичките единайсет хиляди години история.

А после изведнъж стисна малко по-силно ръката на Умбо, той погледна нагоре и видя, че генералът го гледа втренчено, ала с лека усмивка. Подигравателна? Състрадателна?

– Вашият приятел, господин Риг, като че не се интересува от история.

– Той е една година по-възрастен от мен.

Умбо зачака генералът да подхвърли някоя забележка за ръста му. Вместо това мъжът каза:

– Единайсет хиляди години история – това е всичко, което имаме. Ако бъдем точни, 11 191 години плюс единайсет. Казват, че в основата на Кулата на О имало камък, върху който, като го извадиш от мястото му по време на ремонт, се чете надпис: „Този камък е положен в година 11 099“. Разбира се, на този език могат да четат само учените, но така разправят.

– Значи светът е бил само на 92 години, когато са иззидани камъните в Кулата? – попита Риг.

Генералът отново се умълча.

– Така изглежда. Най-старата сграда в света.

– Развождачите изпускат, като не го казват на хората – смънка Умбо.

– Убеден съм, че биха го казали, ако го знаеха. Но малцина ги е толкова грижа за древното минало, че да се ровят из стари хроники, да учат древни езици, а после да пишат нови книги за старините, и само малцина от нас си правят труда да ги четат. Не, единствената история, която е важна в днешно време, е колко чудесно си живеем, откакто Народната революция свали кралското семейство, и колко хищно и жестоки е било то, докато е управлявало света, ограден от стените.

– И колко сме щастливи всички, че са го свалили от власт – допълни Риг. Генералът се спря.

– Опитвам се да преценя дали тонът ти беше жлъчен.

Единственият отговор на Риг беше да повтори твърдението си с досущ същата интонация – което ще рече, с никаква различима интонация:

– И колко сме щастливи всички, че са ги свалили от власт.

Генералът се изкиска.

– Сега разбирам какво искаше да каже за теб онова магаре, банкерът. В името на Неподвижната звезда, момчето ми, ти сякаш си птиче, което пее една и съща песен отново и отново, без никакви изменения.

– Аз не знам нищо за кралското семейство, господине – рече Риг. – Иначе може би щях да разбера, че има нещо нередно в името, което баща ми в завещанието си е посочил като мое.

– Стигнахме – съобщи генералът.

Умбо се огледа – не изглеждаше да се намират на някакво конкретно място.

– Не буквално, мой млади приятелю – обясни му генералът. – Исках да кажа, че това е същината на въпроса. Затова ме изпратиха да арестувам господин Риг и да го отведа обратно в Ареса Сесамо. Да, камъкът е бил у него и когато онзи глупак се опита да го обърне в пари в брой, той успя само да разтревожи Народния революционен съвет. Наистина ли си е въобразявал, че царствен артефакт може да се продаде, без да привлече вниманието на могъщи хора? А вие така ли си мислехте?