Следотърсачът

Лодкарите си имаха свой метод – обръщаха удавника с главата надолу и удряха по гърба му с весла и пръти. Очевидно жертвите на този процес се съвземаха достатъчно често, та мъжете и нагоре, и надолу по реката продължаваха да го прилагат. Онова, което правеше Риг – натискаше гърдите на Талиско, за да изхвърли водата, а после залепи устата си върху неговата и вдъхна въздух в гърлото му – за тях беше нещо невиждано досега. Някои му крещяха да се махне, за да върнат мъжа към живота с веслата. Кървавата рана на челото на Кресльото свидетелстваше за силата на удара, който Риг бе успял да му нанесе. Той се зачуди дали пък ударът не го е убил, но за целите му това всъщност нямаше значение. Щом всички го бяха видели да спасява или да се опитва да спаси живота на мъжа, точно това щеше да се разказва. Ударът по главата щеше да се сметне за злополука и може би дори нямаше да му бъде приписван, тъй като никой не би помислил, че някакъв си юноша ще има силата да нанесе смъртоносен удар.

И щяха да са прави – Талиско не беше мъртъв. Само след малко той вече кашляше, плюеше и дишаше сам, с чести и кратки вдишвания.

– Чувал съм за такова нещо – отбеляза един от лодкарите.

– Аз никога не съм – обади се друг.

– Момче, можеш ли да ни научиш?

Но генерал Гражданин отново бе овладял положението, разярен и нетърпелив – и както никога, му личеше.

– Върнете момчето обратно в каютата! – нареди той и този път Риг послушно се остави да го поведат или по-скоро да го повлекат към килията му. След малко Гражданин влезе при него. Двамата бяха сами. Гражданин попита с приглушен глас:

– Какви ги вършеше, в името на Стената?!

– Не съм бягал – обясни Риг.

– А защо не? – попита Гражданин. – Какво целиш?

– Последните думи на Баща ми бяха да намеря сестра си. Ако наистина съм Риг Сесамекеш, то тогава сестра ми е Парам Сисаминка и аз трябва да стигна в Ареса Сесамо, за да се срещна с нея. И тъй като и вие отивате там, реших да остана на борда.

Гражданин го сграбчи за подгизналата предница на ризата и долепи устни до ухото му:

– Какво те кара да мислиш, че изобщо ще те допуснат да припариш до кралското семейство?

– Е, ако съм мъртъв, очевидно няма да ме пуснат – отвърна Риг. – Но след този провалил се опит ще е трудно да убедите хората, че е било злополука.

– Какъв опит? – попита Гражданин. – Аз видях какво се случи – всичко беше твое дело, от началото до края.

– Кой друг го е видял по същия начин? – Риг поклати глава. – Талиско ми каза, че възнамерява да ме убие, да го изкара злополука и да убеди хората в това, като и самият той загине в нея. Аз само ускорих процеса и го обърнах в своя полза.

Гражданин изглеждаше искрено слисан.

– Той ти е казал?

– Каза, че било негов дълг. Предполагаше, че затова сте ни оковали заедно, за да плати със смъртта си, докато ме убива, за това, че е позволил на Самуна и Умбо да се измъкнат.

– Не съм давал такава заповед – заяви Гражданин.

– Не сте, разбира се – потвърди Риг. – Вие сте заповядали да ни оковат, а той е доразвил заповедта.

– Искам да кажа, че не съм искал това. Ти наистина ли си толкова тъп?

– Колко тъп по-точно? – попита Риг. – Аз мисля, че се справих доста добре. Съборих долу мъж, два пъти по-тежък и по-силен от мен, освободих се от оковите и го спасих от удавяне.

– Много театрално. Бих изръкопляскал, но мъжете, които подслушват навън, ще си помислят, че те удрям.

– Може би сте от поддръжниците на кралското семейство... На мъжката му част... А може би сте ме изпитвали. Не мога да знам това. Но съм убеден, че Талиско е възнамерявал да ме убие, независимо дали такъв е бил и вашият замисъл. А аз не исках да умра, преди да съм се срещнал със сестра си.

– Със сестра си? – попита Гражданин. – Не с майка си?

– Моят баща спомена сестра ми. Доколкото аз знам, Парам Сисаминка не е моя сестра и Агия Сесамин не е моя майка. Но вие казахте, че сестра ми е в Ареса Сесамо, и затова отивам там. И ако нещо се случи с мен сега, историята за това как с Талиско сме паднали във водата ще бъде разказвана другояче – като първия ви опит да ме убиете.

– Не те искам мъртъв, глупако! Искам те жив.

– Тогава не ме приковавайте към фанатични антимонархисти.

Гражданин го пусна и отиде в другия край на стаята. Гемията се наклони на една страна и двамата залитнаха.

– Можеш да бъдеш сигурен, че няма – рече Гражданин.

– Когато стигнем там, позволете ми да видя кралското семейство – помоли Риг. – Позволете ми да застана до тях. Ако няма прилика, тогава с цялата идея да ме пробутат като син наследник ще е свършено, независимо дали вие я подкрепяте или не.

– За идиот ли ме мислиш? – попита Гражданин.

– Убеден съм, че не сте.

– Аз познавах баща ти, момче. Приличаш досущ на него. Достатъчно приличаш и на майка си – всеки би разбрал от пръв поглед, че си истински.

Риг не се престори, че това мнение не го е засегнало.

– Не би ли могъл Баща ми... Мъжът, когото наричах свой баща... не би ли могъл той да избере бебе, което според него е щяло да му прилича, като порасне...