Следотърсачът

– Ти не просто приличаш на тях – отвърна Гражданин. – Тук изобщо не става дума за някаква неопределена прилика. Всеки, познавал баща ти, ще разбере, че си негов син. Ти не си самозванец, макар че никога няма да го кажа на никого на тази гемия. Ясно ли е?

Риг потръпна.

– Надали ще ми позволите да облека някои от сухите дрехи, които вече не са моя собственост, от куфара, който не е мой.

Гражданин въздъхна.

– Както ти казах, официална присъда не е издадена. Можеш да използваш дрехите, купени в О. Ще наредя да ти донесат нещо сухо. Но никакви колани повече.

– Няма да ми трябват, ако не ме оковете пак.

Гражданин тръгна към вратата, но там се спря.

– До края на пътуването ще пикаеш в гърненце.

Риг се усмихна.

– Казах ви, генерал Гражданин. Аз искам да отида в Ареса Сесамо и искам да отида с вас. Бих напуснал тази лодка единствено мъртъв.

– Вярвам ти – заяви генералът. – Но ще останеш тук, вътре, за да не се опита да те докопа някой друг убиец доброволец.

– Как ще постъпите с Талиско?

– Вероятно ще го обесим – отвърна Гражданин.

– Моля ви, недейте! – примоли се Риг. – Така целият труд, който положих, за да спася живота му, ще отиде нахалос!

– Той няма да ти благодари за това.

– Винаги може да се самоубие! – заяви Риг. – Но аз не искам да цапам ръцете си с кръвта му... Нито пък вие вашите – заради мен. Спомнете си какво видяхте, господине. Той изобщо не е вдигнал ръка да ме убие, макар и да го е замислял за по-късно. Не е извършил никакво престъпление.

– Извършил е престъплението да прояви глупост под мое командване – отвърна Гражданин.

– Леле мале! – възкликна Риг. – В днешно време и за това ли дават смъртно наказание?

Гражданин му обърна гръб и почука два пъти на вратата. Тя се отвори. Той излезе, вратата се затвори и резето издрънча.

Риг съблече мокрите си дрехи, уви се в одеяло и се сгуши на пода разтреперан. Чак сега успя да осъзнае стореното, колко лесно би могъл да се провали, как можеше да го убият като нищо... И захленчи от страх.

Глава 13

Риг – сам

– Но дори и да затворя очи, преди да издълбая посланието, аз ще видя другото доказателство, че не се е получило – възрази заменимият.

– И кое е то?

– Съществуването на посланието, след като го издълбая, което в обичайния ход на времето ще се случи, преди да съм го издълбал, и ще докаже, че посланието се движи в същата посока като нас във времето. А това означава, че няма да го има в онзи вариант на кораба, който ще осъществи, или е осъществил, скока.

– Просто затвори очи и го направи – нареди Рам. – И не ги отваряй. А после се върни и ми кажи, че си го направил, без да знаеш дали се е получило или не.

– Защо нарочно да крия данни от самия себе си?

– Защото така аз ще се почувствам по-добре.

– Тогава ще се подчиня и просто няма да ти кажа.

– Ако знаеш, ще бъдеш длъжен да ми кажеш, като те попитам.

– Тогава недей да ме питаш.

– Ако аз знам, че ти знаеш, ще бъда длъжен да попитам – рече Рам.

– Значи трябва да се държа ирационално, за да ти вдъхна ирационална надежда.

– И после аз ще умра – заяви Рам.

– За медицински последствия ли намекваш, за емоционална хипербола или за намерение?

– За намерение – поясни Рам.

– Значи, като сторя това и остана в неизвестност за изхода му, аз ще ускоря момента, когато ти сам ще отнемеш живота си?

– Не – отвърна Рам. – Ти ще отнемеш живота ми.

– Няма!

– Ще го направиш, ако ти заповядам.

– Не мога – отвърна заменимият.

– В края на скока през гънката са възникнали общо поне двайсет мои варианта – деветнайсет са продължили напред и аз... или деветнайсет мои „аз“... се връщам, или връщаме, назад. Може да съществува само един истински Рам Один.

– Ти – рече заменимият.

– Аз съм вариант, който не може да направи нищо, не може да промени нищо, не може да повлияе върху нищо. Заради посоката, в която се движа във времето, аз в действителност вече не съществувам в реалната вселена. Обявявам това мое копие за дефектно, безполезно и – да го признаем – напълно заменимо. Може да има само един-единствен вариант на моето аз.

– Убийството ти ще елиминира само пътуващия назад Рам, или Рамовци – рече заменимият. – То няма да повлияе на деветнайсетте продължаващи напред Рамовци, от които осемнайсет ще бъдат също толкова излишни, колкото твърдиш, че си и ти самият.

– Това не е мой проблем – заяви Рам.

Двайсет и два дни бяха нужни на гемията, за да закара Риг от О в Ареса Сесамо. Доста време за подобно пътешествие, но той се досети за няколко причини за бавния им напредък.