Следотърсачът

Щом минаха през вратата, единият от войниците улови Риг здраво за свободната ръка, а другият хвана Талиско. Още войници стояха на стража, решени този път да няма опити за бягство. „Все едно съм искал да избягам от лодката – помисли си Риг. – Не ми ли заръча Баща ми да намеря сестра си? Вие ме водите там, където аз искам да отида. Желая да избягам единствено от този убиец“.

– Знаете ли, той възнамерява да ме убие – каза той тихо на войника, който го държеше. – Ако с нас стане злополука, можете да сте сигурни, че е било убийство.

Войникът не каза нищо, а тялото на Талиско се разтресе от безмълвен смях.

– Да не мислиш, че съм единственият, който иска да умреш? – измърмори той.

– Хм – обърна се Риг към войника, който го държеше. – И как предлагаш да си разкопчая панталоните? Ако ще се опикавам целият, можех и вътре да остана.

В отговор войникът, без да отпуска хватката си, пъхна лявата ръка на Риг в чатала му. Там той бръкна под горната си риза и разкопча с една ръка колана на панталоните си. Те бяха достатъчно свободни и паднаха от кръста му, но Риг разкрачи широко крака и им попречи да паднат на палубата.

– Та той дори няма дупе – пошегува се един от лодкарите.

– Тихо! – произнесе глас, познат на Риг. Генерал Гражданин. Значи и той беше дошъл да го гледа как пикае.

Войникът от страната на Талиско го попита:

– И ти ли ще пикаеш?

– Нямам нужда.

– Хайде, сега имаш възможност, няма да го повтаряме часове наред!

– Нямам нужда – повтори Талиско малко по-тихо и по-мрачно и войникът схвана намека.

Риг подръпна десницата му и се опита да посегне към чатала си.

Талиско рязко отдръпна ръката си.

– Ползвай лявата!

– Аз съм десняк! – извика му Риг. – С лявата не мога да насочвам!

– Та това е реката! – кресна Талиско в отговор. – Невъзможно е да не я уцелиш!

– Не искам да си оплискам дрехите! – извика Риг с малко по-пронизителен глас, приличащ повече на гласа на малко момче.

– Кралско копеле! – измърмори Талиско и го остави да изтегли окованата му ръка към чатала си.

– Сигурно си прав – измърмори Риг, а после нарочно насочи струя урина към опакото на Талисковата ръка.

Талиско реагира бързо, без да мисли. Той с рев дръпна ръката си.

Риг използва силата на хватката му, за да запрати китката му, като вложи и цялата своя сила, в размазващ удар на оковите в челото на Талиско. Това бе изненадата, за която Баща му го беше предупредил, че е достатъчна. Реши, че ударът е бил достатъчен, за да зашемети Талиско, и мигом разигра голямо театро със загубване на равновесие, изтръгване на лявата си ръка от хватката на войника и падане зад загубилия съзнание мъж, за да не може никой друг да го вдигне. С още един тласък – като го прикриваше възможно най-добре с викове „Помощ!“ и мяташе ръце, той прехвърли отпуснатото тяло на мъжа през парапета и то повлече и Риг през него.

Усещаше, че панталоните са още на краката му, макар и да се мотаеха около глезените. Преди да паднат във водата, Риг се преви, за да докопа колана, и щом цопнаха в кафявия поток, той вече вкарваше езика на токата в ключалката на катинара.

Тежестта на прангите ги дърпаше право надолу. Когато стигнаха дъното, десницата на Риг вече беше свободна. Той се преви и освободи и глезена си.

Но това не беше достатъчно. Той нямаше да избяга така, както бяха избягали Самуна и Умбо. Нито пък искаше Талиско да умре – ако можеше да го извади, Кресльото щеше да му бъде полезен. Затова продължи да сдържа дъха си, отключи оковите на китката и на крака на Талиско и ги остави да паднат. Сега единствено дрехите теглеха двамата надолу. Риг застъпи единия от крачолите си и освободи краката си, а после – беше силен плувец – задърпа безжизненото тяло на мъжа към повъхността.

Когато главата му се показа във въздуха, той бързо си пое дъх, а после вдигна главата на Талиско над водата.

– Помощ! – извика. – Талиско се дави!

Гемията вече беше спряла и лодкарите я тласкаха с прътите срещу течението. След малко Риг избута Талиско към борда. Генерал Гражданин рязко изкомандва на войниците да зарежат Кресльото и да хванат момчето.

– Само аз го държа отгоре! – изкрещя яростно Риг с властния си глас, и ето, войниците и лодкарите му се подчиниха инстинктивно и поеха тежестта на Талиско. В този момент Риг се изкатери почти без чужда помощ и видя как прехвърлиха тялото през борда и го положиха на палубата. Талиско очевидно не дишаше.

– Вкарайте момчето обратно вътре! – изкомандва генерал Гражданин.

– Не и докато не накарам този човек да започне отново да диша! – възрази Риг. Властният му глас отново въздейства достатъчно на понечилите да го хванат войници и те се разколебаха. Риг се хвърли върху безжизненото тяло на Талиско и започна да го съживява, както Бащата беше учил всички деца във Водопаден брод.