Следотърсачът

За Риг това означаваше, че живите същества имат здрава връзка със самата планета, и то не само с повърхността, към която ги е притискала гравитацията. Времето запомняше движенията на всички живи същества, но пазеше записа вдълбан в точно отношение спрямо центъра на тежестта на планетата, върху която живееха те, и запазваше първоначалното отношение на дирите една спрямо друга, докато се простираха по повърхността на планетата.

Защо времето трябваше да е свързано с гравитацията, това той не знаеше, но явно беше така. В самотата си Риг се чудеше над всякакви въпроси – например защо техните движения не бяха запазвани по отношение на слънцето, чиято гравитация бе толкова мощна, че контролираше Земята. Или ако човек можеше да лети между световете така, както плава по реки и морета, дали би оставял някаква диря след себе си, или дирята му щеше да се увива и усуква между един и друг свят? Странно беше да си го представя и затова си представяше и как Самуна му заявява, че да се чуди за такива работи си е чисто губене на време, след като хората не могат да летят и несъмнено не могат да летят между планетите. Защото Бащата от малък го беше учил, че няма мисъл, върху която да не си струва да се замислиш, но всички идеи трябва да се изследват логически, за да се провери дали могат да бъдат полезни.

Честно казано, сега Риг нямаше представа защо мислите за пътувания между светове и трайността на дирите по време на пътуването биха могли да са полезни, но му правеше удоволствие да мисли за това, а тъй като удоволствията понастоящем бяха твърде малко и твърде редки, той се възползваше от тези, които му бяха достъпни, и им се наслаждаваше.

А и мислите за междупланетни пътувания го отвличаха от мрачните мисли какво ли го чака в Ареса Сесамо.

Защото това беше другата му задача и той никога не можеше да се откъсне от нея за дълго. Какво знаеше? Какво би могъл да научи от сведенията, с които вече разполагаше?

Генерал Гражданин бе говорил за различни партии в Ареса Сесамо. Роялистите, разделени на лагери: застъпниците на наследяването на трона по женска линия и онези, които радееха за завръщането на мъжете; и подкрепящите Народната революция, въпреки че ако Гражданин бе казал истината, те не толкова подкрепяха Революцията, колкото се противопоставяха на наследяването на трона по женска линия. Гражданин явно бе убеден, че е открил отдавна изгубения син на Агия Сесамин и нейния съпруг Кносо Сисамик, и затова каквото и да си мислеха другите за кралските особи или за мъжете от кралския род, от които се предполагаше, че Риг е единственият жив екземпляр, щяха да си го мислят за Риг. А той дори не можеше да бъде сигурен под властта на коя партия е в момента. Ако Гражданин наистина беше роялист, подкрепящ мъжкия наследник, значи Риг бе в ръцете на човек, който можеше да го използва за възстановяването на монархията. Но ако генералът го изпитваше, като се преструваше, че е от тази партия, Риг би могъл да се намира в ръцете на истински слуга на Революционния съвет или на последовател на партията за наследяване на трона по женска линия – следователно Риг беше в голяма опасност и можеха да го убият по всяко време.

Съществуваха и други възможности, ни повече, ни по-малко изсмукани от пръстите от тези, очевидните. Гражданин можеше наистина да е роялист и да подкрепя мъжете, ала партията му да не е готова да се възползва от съществуването на Риг и затова той да е в пълна безопасност и да бъде доставен на Революционния съвет при обстоятелства, които биха направили убийството му трудно или невъзможно. Имаше вероятност кралското семейство да разполага с по-голямо влияние, отколкото изглеждаше, а собствената му майка да желае той да бъде убит – ако наистина беше вярна на решението на баба си да избие всички мъже от кралско потекло, то докарването на Риг в Ареса Сесамо би могло да е толкова противно за нея, че да се опита да го убие още в мига на срещата им. Толкова много сценарии се разиграваха в ума му, че той нямаше друг избор, освен да зареже всичките възможно най-скоро. „Ще узная каквото узная, когато го узная – повтаряше си отново и отново. – С фактите, които разполагам, съм в състояние да предскажа бъдещето и затова не мога да се подготвя по-добре, отколкото ме е подготвил Баща ми, за да разговарям с властта и да проумея как се води политиката“.

Което винаги и неизменно го връщаше към Бащата, единствения човек, единствената тема, мисълта за която му бе непоносима.

Бащата го беше излъгал. Във всичко, на което го беше учил, което му беше казвал, разказвал и намеквал, се съдържаше дълбока и трайна лъжа, или поне такова огромно укриване на сведения, че бе равносилно на лъжа.