Следотърсачът

Тъй като залогът беше и собственото му бъдеще, не му бе нужно предупреждение, за да внимава. Същевременно нямаше и представа какво смята тя за недискретно. Затова може би го молеше да не казва нищо. Риг можеше да изчака. Междувременно усети тръпка на жалост към нея – жена, която, дори и като посреща отдавна изгубения си син, пак трябва да внимава за всяка дума, която произнася, за всеки жест, за всяко действие, за всяко решение. Пленница заради греховете на предците си, тя мислеше като затворник, живеещ в ужас от пазачите си. Всеки беше доносник. А дали беше вярно? Имаше ли в нейния кръг хора, на които би могла да се довери? Щом тя отпусна прегръдки, Риг се отдръпна, огледа се и видя, че в двора имаше поне двайсетина души, а зад него – вероятно още повече. Това бе държавно събитие, разбира се. Императрица Агия Сесамин бе решила да потвърди неговата самоличност като принц от кралското семейство още преди да има възможност да го види на дневна светлина – това бе политическо решение, което вероятно беше взела, след като бе изслушала вестоносците на генерал Гражданин. Ако Гражданин беше приятел на кралското семейство, това обясняваше самотното затворничество на Риг и букаите и веригите, с които го оковаха по време на пътуването му с торба на главата през града, след като слезе от гемията. Трябваше да се разиграе голямо театро: колко сурово се бе отнесъл Гражданин с новооткрития кралски син. Също както Агия Сесамин трябваше да изиграе театрото с топлата прегръдка, та дори и тайното желание на сърцето º да бе да го убият веднага, ако това не я застрашава с нищо, за да запази закона за наследяването на престола по женска линия на своята баба Аптика.

– Колко ти усложнявам живота, майко – изрече той с усмивка и внимателно проследи реакцията º на тези думи. За миг я обзе гняв. Дали бе примесен и със страх? Да, беше. Тя може би се боеше, че той в края на краищата е решил да бъде недискретен и че някоя негова дума би застрашила всичко. Но как иначе да º сигнализира, че разбира нейната дилема, независимо от това какво му мислеше? Ако просто се беше включил в театъра и си бе замълчал, тя щеше да се чуди каква игра играе той, доколко добре е обучен и от кого. Вместо това Риг º даваше да разбере, че смята да играе ролята на човек, който не е бил обучен и просто се държи непосредствено. Играеше го наивен. Ако тя беше мъдра, щеше да го остави да продължи, защото колкото по-непросветен изглеждаше, толкова по-малко щяха да се страхуват от него антироялистите и толкова по-малка щеше да е вероятността фракцията, подкрепяща мъжките наследници, да реши да я нападне, за да стане той новия крал – само по име.

Но не майка му отговори.

– Моя живот усложняваш ти, момчето ми – обади се един мъж.

Риг го погледна – висок, набит мъж, в ужасно скромни дрехи, но изработени от най-качествен плат и с идеална кройка. Костюм, предназначен да внушава впечатление едновременно за богатство и за скромност.

– Вие ли сте любезният домакин на моята майка? – попита Риг. – Това вашият дом ли е?

Мъжът се поклони ниско.

Лесно беше да се отгатне – според думите му и онова, което бяха казали на Риг за живота на кралските особи, той не можеше да бъде никой друг. Момчето предположи и още нещо, макар да не го каза на глас – че този мъж е и доверен агент на Революционния съвет, иначе защо Съветът щеше да позволи на кралските особи да живеят в дома на човек, който не им е изцяло в джоба? Разбира се, оставаше възможността той само да изглежда човек на Съвета и всъщност да е роялист от една или друга боя. Но както няколко пъти му бе казвал Бащата, на човек, на който имат вяра и двете страни, нито една от тях не може да има доверие. Ако се преструваш на двоен агент, който обслужва и двете фракции, то как всяка от тях би могла да определи коя страна лъжеш? Обикновено и двете. Ала едно беше сигурно: каквито и да бяха истинските пристрастия на този мъж, ако имаше такива, той нямаше как да е приятел на Риг.

– Бих искал да кажа, че мога да ви платя – заяви Риг. – Но ако Агия Сесамин е права, след като ме припозна като свой син, то цялото ми досегашно имущество е конфискувано и нямам друг избор, освен да се оставя на вашето благоволение.

– Ще откриеш, че аз съм твой истински приятел във всичко, какъвто съм бил и на майка ти.

– Значи наистина сте храбър мъж, защото мнозина не одобряват това, че сте приютили проклетото тиранско семейство, потискало Света сред Стените толкова поколения наред – рече Риг. – Сигурно мнозина, са недоволни, че към кралското семейство се е прибавил и мъж, който не е притрябвал на никого.

Неколцина хлъцнаха – макар Риг да остана доволен, че майка му не беше сред хората, които разкриват чувствата си толкова непосредствено. Той се обърна към зяпачите – те, доколкото преценяваше, сигурно бяха прислуга, гости, враждебни граждани или самият Революционен съвет, и продължи: