Следотърсачът

– Добре изиграно за аматьор – рече тихо Ербалд.

– Игра ли е имало? – попита любезно Риг. – Не видях никой да се забавлява.

– Преходната популярност ще те опази засега, но на подкрепата на народа никога не може да се разчита. Щом се разнесе мълва, която те представя в съвсем различна светлина – особено ако е вярна – ще те разкъсат на парченца с големината на катерици.

И с тези думи Ербалд тръгна към града и остави Риг на портата, която отново се затвори.

* * *

В кухнята Риг умишлено веднага седна при прислужниците, които приготвяха храната за следващия ден. Нищо не знаеше за изисканото готварство – хлябът и другите тестени изделия за него граничеха с магия, въпреки че Бащата беше обяснил за маята – ала знаеше как да реже моркови, да бели картофи, да изрязва сърцевината на ябълки или да вади костилките на праскови за утрешните ястия и сладкиши. И затова, още преди Флакомо да е дал нареждания на главния готвач от сутрешната смяна как трябва да се държи с него, той вече беше хванал ножа и седеше до младия прислужник, който бе най-много изостанал и имаше нужда от помощ, за да навакса с работата.

– Това не е работа за син на кралско семейство – отбеляза Флакомо.

Риг незабавно впери в него слисан поглед.

– Ако съществуваше кралско семейство, господине, вие несъмнено щяхте да сте прав. Но такова семейство няма и затова няма и такъв син. Има работа за вършене и аз я върша.

Той се обърна към главния готвач:

– Недостатъчно добре ли я върша, господине?

– Много добре се справяте, господине – отвърна главният готвач, – но не ви подобава да наричате мен „господин“.

– Не сте ли по-възрастен от мен? Моят баща ме е учил да се обръщам към по-възрастните от мен с „господине“ и „госпожо“ в знак на почит към мъдростта и късмета да доживеят до такава възраст.

– Мъдрост и късмет – разсмя се Флакомо, все едно това беше шега. – Само едно момче може да си мисли, че ние, старците, имаме късмет с нашите скърцащи стави, оредяваща коса и лошо храносмилане.

– Аз бих се смятал за голям късметлия и голям мъдрец, господине, ако доживея ставите ми да заскърцат, косата ми да оредее, а стомахът да ме държи буден нощем.

Флакомо отново се разсмя, сякаш и това беше казано на шега. Но Риг забеляза – с периферното си зрение, защото не я поглеждаше пряко – че майка му едва забележимо кимна. Възможно ли беше вече да е разбрала играта му и да одобрява как я играе?

– Ние ще се погрижим да нахраним момчето, господине – рече готвачът на Флакомо. – А някой от помощниците може да му покаже стаята. Всички знаем коя е приготвена за него.

– Стая? – попита Риг. – За мен? След дългото пътуване това ще ми дойде чудесно. Да, скоро ще отида там. Нямам нужда от кой знае каква вечеря, малко хляб и добре узряло сирене ми стигат и ще си легна веднага щом изрежем сърцевината на тези ябълки за сладкишите.

Но въпреки тези думи Риг не смяташе да влиза в никакви специално приготвени стаи. Ако му бяха заложили капани, те щяха да са там. Най-добрата му защита би била да отиде някъде, където никой няма да очаква той да спи, на място, където ще има възможно най-много свидетели.

– И ще оставиш майка си да чака, за да поговори с теб? – попита Флакомо.

– Но тук има столче, виждате ли? – посочи Риг. – Надявам се майка ми да седне тук да поговори с мен, докато аз изрязвам ябълките.

Това предложение доста разтревожи останалата прислуга, ала Риг огледа всички с весела усмивка.

– Какво, да не би работата на майка ми да я задържа другаде в домакинството? Тогава всички ние можем да я опознаем заедно!

– Боя се, че нашата любима госпожа Агия не може да помага в кухнята, както предполагаш – обясни Флакомо. – По закон тя не бива да докосва никакво хладно оръжие, пък било то и кухненски нож за белене.

Риг вдигна прибора си за изрязване.

– Но това не е нож – възрази той.

– Ти го забиваш в плода, момчето ми – отвърна Флакомо. – И това в очите на закона го превръща в кама.

– Действително, той би бил жестоко оръжие – разсмя се Риг. – Чудовищно! Представете си, да ви надупчат до смърт! – и той притисна прибора до гърдите си. – Каква сила ще е нужна да го забиеш между ребрата!

Някои прислужници се разсмяха, въпреки че се мъчеха да запазят сериозен вид.

Още един анекдот, който щеше да плъзне из града до сутринта.

– Майко, толкова късно е вече. Моля те да си легнеш и да се наспиш добре, за да можем утре да поговорим. Аз се наспах добре на гемията и в стола носилка. И двете возеха толкова плавно.

Вярно беше, че по това време на нощта Риг обикновено беше буден, и това бе една от причините да се научи да спи на борда по такова странно време: за да не бъде безпомощен и в безсъзнание по предвидимото време.

Флакомо и майка му поостанаха още. Личеше си, че майка му би седнала да поговорят дори и пред останалите работници в кухнята, ако Флакомо не се бе наложил.

– Брей, брей – рече той най-сетне. – Няма съмнение, че ти си непредвидим младеж, господарю Риг!

– Наистина ли? В село Водопаден брод ме мислеха за доста тъпичък, никога не съм вършил нищо необикновено.

– Трудно ми е да го повярвам – заяви Флакомо.