Следотърсачът

И щом го каза, той се обърна и тръгна с Дългия, който го изведе в трапезарията и го поведе по коридорите на къщата. Риг го караше да се бави, като го разпитваше каква е всяка по-голяма стая и накъде води всяка врата, и както го бе учил Бащата, чертаеше наум карта. По размерите на стаите забеляза, че тук-там те не съвпадаха добре. И щом разбра, че трябва да ги търси, той бързо откри тайните коридори, вградени между тях, защото виждаше дирите на хората, които са ги използвали. Следите нямаше да му покажат как да отвори тайните врати, но съвсем лесно можеше да види къде се намират. Къщата представляваше лабиринт: стълбища и коридори за прислугата, които бяха най-натоварени откъм движение; откритите коридори – единствените, които виждаха по-високопоставените обитатели и гости; и тайните коридори, по които рядко минаваше някой, ала пронизваха цялата къща. Надали имаше стая, която да няма поне един таен вход. Но Риг не изследваше само стаите. Бе видял достатъчно от дирята на майка си, за да може да разпознае къде се е движила тя, и много бързо научи кои стаи обитава и в кои влиза рядко. Нейната диря минаваше само през един таен коридор, и то толкова малко пъти, че се брояха на пръсти. Дали беше така, защото тя знаеше само за него, или защото не смееше често да се крие от хорските очи, да не би някой да помисли, че е избягала? Онова, което изненада Риг, беше, че дирята на Флакомо не можеше да се открие в нито един от тайните коридори. Възможно ли беше той да познава къщата дори по-малко и от майка му?

При първа възможност Риг щеше да проследи по-старите дири и да се опита да намери своята собствена, преди да го отвлекат като бебе. Щеше да е интересно да разбере кой го е отнесъл и по какъв път бе минал. А после осъзна, че по всяка вероятност семейството му не е живяло в тази къща, когато се е родил. Без съмнение, за да се поддържа преструвката, че не притежава нищо и никъде не е на мястото си, кралското семейство е било местено от къща в къща. Е, имаше много време, за да издири следата си – щеше да е достатъчно лесно, след като си спечелеше известна свобода.

Те стигнаха до вратата на една прекомерно голяма спалня. Леглото вътре приличаше на крепост – толкова високо и оградено с колони, балдахини и завеси беше. В подножието му имаше дори стъпалце, за да може Риг да се покачи на него.

Той стоеше на вратата и го зяпаше възхитено, за да угоди на Дългия, а всъщност оглеждаше стаята за най-пресните дири. Никой не се криеше вътре – това щеше твърде да бие на очи. Но някой се беше пъхал под леглото само преди час-два и беше останал за малко там. Бяха му заложили капан и когато Риг забеляза тънките дири на шест акси – най-отровния вид гущери, известен в оградения свят, той разбра какъв беше той. Щом тялото му се отпуснеше върху леглото, тежестта му щеше да счупи крехката клетка, в която се преплитаха аксите. И скоро, водени от топлината на тялото му, те щяха да го открият и да го убият.

– Толкова е хубаво – възкликна той, като умишлено се стараеше да говори досущ като млад наивник. – Но никога не бих могъл да спя на толкова високо легло. Ще ме е страх да не падна и няма да мигна! Хайде да се върнем в кухнята, ще спя зад печката!

И той се обърна и забърза назад, следвайки собствената си диря. Дългия се опита да възрази, но Риг само се обърна, допря пръст до устните си и прошепна:

– Хората спят! Не ги буди!

Глава 15

Доверие

– Много съжалявам – рече заменимият. – Един от вариантите на Рам Один не включи думата „незабавно“ и затова неговата заповед бе изпълнена част от секундата по-рано от другите. Той е истинският Рам Один.

Рам се поусмихна.

– Каква ирония. С уточнението, че трябва да действаш веднага...

Заменимият протегна ръце, завъртя главата на Рам и му строши врата. Изречението остана недовършено, но това нямаше значение, щом човекът, който го произнасяше, не беше истинският Рам Один.

Риг заспа още щом легна сред купчината момчета, сгушени в нишата зад печката. Огънят насреща беше затоплил едната стена, а отсрещната беше външна и изстудена от въздуха на късната есен. Риг избра едно от нелюбимите места до студената стена, отчасти защото там имаше най-много свободно място, но най-вече защото беше свикнал да спи на студено и предпочиташе малко хладинка пред спането на жега. Събуди се само след час-два, както се беше научил, в тишината на мрака току преди да се пукне зората. Сега нишата беше по-запълнена – момчетата от късната смяна също бяха заели местата си. Косите на повечето бяха мокри от пот, защото дори и когато нощем огънят поутихнеше, топлината на телата им продължаваше да ги грее. И на самия Риг, въпреки че бе допрял гръб до студената стена, му беше много топло, затова излезе вън на двора да се поохлади, преди да се залови за сутрешната си работа.