Следотърсачът

Убиецът можеше да е бил изпратен да разузнае разположението на помещенията в къщата в дните след пристигането на доклада на генерал Гражданин или можеше да е дошъл в момента, когато първите слухове за съществуването на Риг бяха стигнали до Ареса Сесамо преди няколко месеца. Или пък можеше да е изучил къщата, преди кралското семейство да се е нанесло в нея, в очакване, че на някакъв етап от услугите му ще има нужда. Ако предишното му посещение беше толкова отдавнашно, Риг надали щеше да успее да го открие – за да стигне толкова далече назад, бавното и методично издирване щеше да отнеме месеци, а при бързо и повърхностно претърсване вероятно би пропуснал едно-единствено посещение. След като го осъзна, Риг избра друга стратегия. Вместо да претърсва цялата къща, той започна да изследва само около портата. При първото си посещение убиецът несъмнено би влязъл под някакъв оправдан предлог – с история за прикритие, толкова безинтересна, че бързо да го забравят. Ако не беше влязъл през портата, трябваше да е използвал входа за прислугата; не го ли намереше след основно претърсване на едното място, Риг щеше да претърси и другото.

Намери дирята! Убиецът беше влязъл през портата, и то само преди месец. Преди да е пристигнал вестоносецът на генерал Гражданин, но нищо не пречеше да е пристигнал друг вестоносец, изпратен от шпионин в О, който може да е проучвал Риг още преди да пристигне Гражданин.

И все пак облекчение си беше да знаеш, че който и да бе изпратил убиеца, не разчиташе на генерал Гражданин да го осведомява. Риг бе започнал доста да харесва или поне да уважава генерала и не му се искаше да се откаже от него, в случай че се е унизил до убийство.

Кой бе въвел убиеца в къщата при първото му посещение? Обикновената прислуга, която посрещаше всички, а после и самият Флакомо – но това не означаваше нищо, освен че посетителят е имал високо положение в обществото. Повечето от тях заедно с Флакомо бяха отишли на среща с майка му в една стая точно до градината, в която дирите º показваха, че прекарва повечето си време будна. Но бяха оставили убиеца.

Това предполагаше, че той се преструва на слуга и господарят му го е освободил. Убиецът беше обиколил етажа със спалните и бе разгледал всички стаи. Никой не му беше попречил, въпреки че това, изглежда, му бе отнело поне час. После бе отишъл право в стаята, където останалите са разговаряли с майката, и цялата група си бе тръгнала почти веднага. Де да беше с него Умбо! Тогава би могъл да забави дирите, за да провери дали майка му е знаела за замисленото убийство на Риг, когато пристигне.

Едно беше сигурно – майка му бе прекарала един час в разговори с хората, довели убиеца със себе си.

Но нищо не показваше дали останалите от групата са знаели за истинската мисия на убиеца, а още по-малко – дали и майка му е знаела. И това, че Флакомо не се бе срещал с убиеца при никое от посещенията му в къщата, не казваше нищо за това какво знаят той или Революционният съвет. Дарбата на Риг го осведомяваше за много неща, които никой друг не би могъл да знае, но онези, които му бяха от полза, не бяха и една десета от тях.

В градината имаше още някого заедно с него.

Риг виждаше дирята и тя беше нова – оставяха я, докато гледаше. Но тя се движеше невероятно бавно и угасваше по-бързо от обикновено и щом се огледа, там нямаше никого. Риг беше чувал народни приказки за невидими хора, за светци, притежавали умението да вървят невидими из тълпа, или за хора, обидили магьосник и превърнати в невидими, за да бъдат вечно сами. Но никога не им беше вярвал, дори за миг. Откакто Бащата му бе обяснил как е устроено зрението – за фотоните с различна дължина на вълната, които или се отразяват, или се поглъщат, и за ретината на окото, която ги различава – на Риг му изглеждаше невъзможно някой да успее да направи всеки атом от тялото си прозрачен за тези частици.

Но не беше ли казал Бащата: „Само глупакът казва „невъзможно“, мъдрият казва „неправдоподобно“. Няколко месеца се шегуваха така помежду си – вместо „не“ си казваха „неправдоподобно“. Сега на Риг му хрумна, че може би Бащата е имал наум конкретен пример, когато са обсъждали дали невидимостта е възможна или не.

Упорито реши, че засега няма да повярва в човешко същество, прозрачно за фотоните. Трябваше да има и друго обяснение. Той затвори очи и заоглежда бавно напредващата диря за нещо, което би могло да му го подскаже. Тя действително напредваше по-бавно, отколкото би могъл да се движи човек. Ала по-важното беше, че твърде рязко угасваше. Дирята на непознатия, която навлизаше в градината, всъщност се беше появила по-рано от собствената му диря.

А в края º, точно там, където трябваше да се вижда човекът, но го нямаше, дирята трепкаше.

Не премигваше, а менеше цвета си... или аромата, или каквото и сетиво да пожелаете да използвате като метафора. Цветът º като че рязко се сменяше.