Следотърсачът

– О, сигурен съм, че всичките ни селски обичаи ще ви се сторят непредвидим, господине, там, нагоре по реката, животът е толкова различен! Например, когато селяните се събират да режат плодове и зеленчуци, винаги се пее. Но очевидно никой в тази кухня не знае нито една песен!

– О, знаем песни, млади господине – обади се една старица.

– Тъй страшни и жални песни ний знаем, че да ви се накъдри косата – издекламира друг.

Риг разпозна старата песен и отговори с втория стих:

– А с песен любовна прекрасната дама ще ви падне в краката!

Прислужниците се разсмяха одобрително.

– Значи песните са едни и същи и нагоре, и надолу по реката! – провикна се Риг. – Е, хайде да довършим тая и да изпеем още две-три, ала да се трудим здраво и да пеем тихо, че да не се ядосва господарят, задето вдигаме такъв шум по време на работа.

Флакомо вдигна ръце във въздуха и излезе от кухнята. Едва сега Риг си позволи да погледне прямо майка си. Тя също го погледна. Той забеляза как на устните º заигра призрачна усмивка, а после тя се обърна и последва Флакомо навън.

* * *

След като купчината ябълки свърши и момчето, което може би бе спасил от позор, го дари с благодарна усмивка, Риг лакомо излапа хляба и сиренето. За пиене имаше само вода. Хлябът беше по-мек от самуните от едро смляно брашно, които Нокс им слагаше, тръгнеха ли с Бащата из пустошта да залагат капани, но това означаваше само, че за да се наяде, беше нужно по-голямо количество. Ала сиренето беше много добро, макар и от вид, който Риг никога досега не беше вкусвал.

– Благодаря ви за храната – рече той на жената, която му я беше поднесла. – Ял съм най-хубавите хляб и сирене в О, град, известен по реката с изискания си вкус, честно мога да кажа, че прислугата в този чудесен дом се храни по-добре от благородниците в О!

Разбира се, той възмутително ласкаеше готвачите, пекарите и прислугата, ала предполагаше, че малцина ги смятат за достойни за ласкателство. Действително, колко често майка му идваше в кухнята? Имената на колко от тези прислужници знаеше? След като прекара вътре един час, Риг вече знаеше всички по име, а на повечето запомни и историите, обноските и говора. Още не беше спечелил тяхната вярност, но вече бе спечелил симпатиите им, а това беше първата крачка.

– Хайде да ви заведа в приготвената за вас стая – рече чиракът на пекаря, младеж на име Дългия, въпреки че не беше особено висок.

– С радост – отвърна Риг. – Макар да се обзалагам, че няма да е толкова топла и уютна като онова кътче зад печката, където спи кухненският прислужник.

– На стара слама, застлана върху камък – рече Дългия. – Леглото никак не е удобно!

– Аз съм спал във влажни пещери, под мокри дървета и на замръзнала земя, където само снегът ме е топлил. На мен това място ми изглежда като най-хубавата спалня в цялата къща!

Риг говореше на висок глас, за да могат да го чуят момчетата от дневната смяна, които още се преструваха на заспали в това кътче, и бе възнаграден от няколко глави, които се подадоха, за да видят кой говори такива нелепици.

– Снегът не може да те стопли! – заяви най-малкият.

– Като се закопаеш в пряспа като заек, снегът около теб задържа топлината на тялото ти и те пази на завет.

– Той ще се стопи върху теб и ще те удави или ще се срути отгоре ти и ще те задуши! – провикна се друго момче.

– Не и ако избереш най-дълбоката и най-стара пряспа – тя запазва формата си нощ след нощ, а когато аз зарежа бърлогата, я използват дребни животинчета, които никога не са спали в такъв прекрасен дворец. Тук може да сте на север, ала докато не презимувате във високите планини, не знаете какво е сняг.