Следотърсачът

„Той никога не ми е казвал кой съм аз или как съм заживял с него. Остави ме да мисля, че е истинският ми баща, и никога не ми разкри истината, за да ме поправи. И макар да ме научи на многобройни умения, които са ми полезни, ме е оставил сляп за толкова много други неща, че се сблъсках с напълно неведоми опасности и сега не разполагам с достатъчно сведения, за да зная какво да правя“. Подобни мисли нахлуваха в ума на Риг, а после той се разсейваше. Някоя диря, преминаваща през каютата... Някакъв звук навън... Някоя заблудена негова мисъл, гладен спазъм или внезапна болка или трепет. Каквото и да е, само и само да не продължава да мисли за Бащата и ужасното невежество – истинското наследство, което бе получил от него. Искаше изобщо да престане да мисли за този мъж като за Баща си. Истинският му баща беше мъж на име Кносо Сисамик, вече мъртъв, и се мълвеше, че е умрял край Стената – може би дори се бе опитвал да мине през нея. Какъв забележителен – или безумен – човек! Всички знаеха, че никое живо същество не може да премине през Стената. „Такъв е бил баща ми, човекът, от който произлиза мъжествената част на моята душа. Трябва да науча какъв е бил, защото като изучавам него, ще опозная и себе си. Дали той е могъл да вижда дирите? Дали съм наследил това от него?“

Но Кносо бе мъртъв и Риг не можеше да го опознае непосредствено. Агия беше жива, ала Риг се страхуваше от нея, защото бе възможно тя дори да е желаела смъртта му, а мъжът, когото той наричаше Бащата, да го е спасил от нея.

Бащата, или както и да го наричаше, бе го изпратил да открие не майка си, а сестра си, Парам Сисаминка. Защо нея, а не някого другиго? Защо нея, вместо някаква политическа мисия? Сякаш Бащата му казваше, че каквото и да му се наложеше да направи, то нямаше нищо общо с цялата политика и всичките маневри на кралското семейство и на онези, които ги бяха свалили от власт и ги държаха в плен. Беше свързано единствено със самата Парам като личност.

Като личност, която притежава дарба, подобна на неговата и тази на Умбо? Това ли интересуваше Баща му? Той несъмнено бе отделил време, за да обучи Умбо, а и Нокс да овладеят дарбите си. А с Риг и неговите дири като че се бе занимавал безкрайно. Бащата бе дал на Риг уменията, които да го опазят жив по време на пътуването, повече или по-малко. Затварянето в килията не беше знак за бляскавия успех на момчето, целта беше той да стигне до сестра си и нищо повече. Бащата не се интересуваше кой е на власт в Ареса Сесамо, а единствено от срещата на Риг и Парам. „Но мен дали ме е грижа? Какъв ли ми е Бащата, че все още да му позволявам да определя моя избор? Аз може би искам да властвам в Ареса Сесамо! Може би искам да си възвърна изгубеното древно наследство! Или просто искам да разбера какъв е бил истинският ми баща и да опозная и обикна истинската си майка, която може да е била съсипана от мъка, когато Бащата ме е откраднал, или пък да ме е скрила, като ме е дала на него, за да ме опази.

Може би ще правя с живота си, каквото искам!

Само дето нямам представа какво искам да правя с него“.

* * *

Пристигнаха в Ареса Сесамо през нощта, явно по план, защото преди това бяха чакали закотвени много часове през деня. Каналите, водещи към голямото пристанище, очевидно бяха добре означени нощем. И когато Риг, току-що изкъпан и облечен в чистите дрехи, които му донесоха, излезе от каютата, на главата му беше нахлупена торба, краката му бяха спънати, а ръцете – вързани зад гърба му. Отнесоха го като чувал с картофи до стол носилка, в който го понесоха сам и в мълчание – бяха го предупредили, че ако извика или проговори, ще му запушат устата.

И така той пристигна в големия град – по тъмно и закачулен, и чуваше само различните звуци от улиците, които се променяха, ала той не можеше да разбере тези промени. Естествено, постоянно виждаше всички дири наоколо, и новите, и старите. Разпознаваше къде се намират улиците сега и къде са минавали някога, но не и какви сгради има по тях, макар да виждаше колко са високи по-скорошните следи, изкачващи се нагоре етаж след етаж.

Виждаше и местата, където никой не беше стъпвал от хиляда години, защото дирите, минаващи оттам, бяха съвсем древни. Но защо никой не ги посещаваше толкова отдавна, той не можеше да разбере.

Най-сетне носилката спря сред някаква градина (досети се по чуруликането на птиците и многобройните им дири, които влизаха и излизаха от нея), някой отвори вратата на стола носилка, бръкна вътре и махна торбата от главата му. Беше жена – облечена в проста туника и с отрязана неравно коса. Не беше красива, но приличаше на Риг, и то много.

– Добре дошъл в Ареса Сесамо – рече тя. – Аз съм твоята майка.

Глава 14

Домът на Флакомо

– Попаднахме в засечка – рече заменимият. – Опитвахме се да избегнем това, защото не знаехме какво ще ни се случи, ако попаднем в засечка. Повечето компютри предвиждаха, че корабът ще бъде разрязан на части или унищожен.

Рам преглеждаше всички данни, постъпващи от всяка част на кораба.