Смарагдово море

— И той избира дали да се откаже от нея, или да отложи сбъдването й — каза тя.

— Но моето участие в това не е негов избор. — Обърнах се отново към огъня, но всъщност не го виждах.

Мисленият ми взор беше обратно при Яго, обратно в момента, когато се целувахме и го бях поканила да пренощува.

Не мога да остана, не и когато нямам нищо, което да ти предложа.

— Не мога да му позволя да се откаже от бъдещето си — казах, припомняйки си как сияеха очите му, когато заговори за отглеждане на коне. — Ние не можем.

Орла изви вежда:

— Ние?

— Той е твой приятел. Не може да искаш да го видиш как захвърля всичко, за което е работил.

— Не… но и не искам да го видя как захвърля теб! Искам да бъде щастлив. И мисля… мисля, че би могла да го направиш щастлив. — Тя прокара ръка през косата си и разчорли това, което бе сресала така грижливо. — И мисля, че и той може да те направи щастлива. Знаеш ли, препоръчах ти го, когато се запознахме, не само защото би могъл да помогне, но и защото мислех, че между вас двамата ще се установи връзка — не по този начин, разбира се. Но и двамата притежавате вроден стремеж да помагате на хората, често стигайки до крайности, чиито последствия не осъзнавате напълно.

— И именно затова смятам да спася Яго от самия него.

Потънахме в мълчание и Орла се приближи до една маса в единния край на стаята. Наля си чаша вино и въпросително вдигна друга чаша.

Поклатих глава.

— Може да имаш нужда от нея, ако това продължи — каза тя, когато се върна на мястото си. — Знам, че аз ще имам.

— Значи ще ми помогнеш?

В отговор тя отпи дълга глътка вино.

— Сигурна ли си, че това е пътят, по който искаш да поемеш, Тамзин?

— Искам го, но не така. Не искам да прекара живота си с мен и вечно да се пита какво щеше да стане, ако се беше придържал към първия си план.

Онази позната подигравателна усмивка отново се появи:

— Тамзин, никой не се придържа към първоначалния си план.

Вярно беше и още как. В някои дни дори вече не знаех по кой план действам.

— Орла — казах, — държиш се, сякаш би трябвало да тръгна с него, но ако толкова лесно вярваш на това, защо ме повика тук тази вечер? Искаше да попреча за продажбата на конете.

Усмивката помръкна:

— Да… предполагам обаче, че просто се надявах, че ще имаш някакъв резервен план да се сдобиеш с тези пари, които толкова отчаяно искаш.

Сведох поглед към ръцете си, разтревожена, че очите ми може да се насълзят.

— Наистина имам план — същия, който имах, откакто дойдох в Адория. Придържам се към него. Е, ще ми помогнеш ли да помогна на Яго да се придържа към своя?

Следващият ден беше изпълнен с приготовления. Решението да се предприеме второ пътуване две седмици след първото, беше голяма новина. Главната му цел, разбира се, беше да се подпомогне разрешаването на конфликта, който се зараждаше около нас. Едно допълнително пътуване обаче означаваше, че има шепа налични места, а мнозина искаха да се възползват от него.

Търговци и други заинтересовани страни се изсипаха в кулата, за да отправят молби към Орла и сестрите й. Междувременно Харпър и Яго се опитваха да съберат набързо средства, за да помогнат за превозването на всички от Констанси до Кърниал. Имаха икори на свое разположение, но Харпър се надяваше по обратния път да се отбие до един преден пост, за да вземе други войници, предвид факта, че Наследниците можеше и да не приемат добре идването на група икори в града, дори и упълномощени.

Работех с тях, тъй като бях особено добре запозната какво щеше да е нужно, за да се погрижат за приятелките ми. Щяха да имат нужда от дажби за самото пътуване и размених срещу тях още от вещите на Джаспър. Разсейването ми пречеше да се измъчвам цял ден заради решението си по отношение на Яго. Вместо това се измъчвах заради него само през по-голямата част от деня.

Когато Яго се извини, за да отиде да се срещне с търговеца, който ни беше поздравил най-напред, когато влязохме в града, знаех за какво става дума. А когато Яго се върна с помрачено настроение, разбрах какво беше станало. Макар да не беше в характера на Орла да влияе върху решенията на поданиците си, тази сутрин беше изпратила съобщение на човека, че ще гледа изключително благосклонно на него, ако отклони всякакви шансове да купи конете на Яго.

А знаех също и защо Орла беше повикала Харпър за разговор насаме и защо той изглеждаше толкова смутен после. Всичко това остави у мен буря от противоречиви чувства. Бях доволна, че планът ни сработва, но сърцето ми се късаше, като знаех какво предстои.

С Яго успяхме да поговорим насаме чак след вечеря. Седнахме заедно до огнището в моята стая с ръката му, покриваща моята, докато двамата си почивахме от дългия ден.

— Ще ми липсваш — каза той. Прободе ме внезапна паника, докато той не добави: — След като сега те виждам всеки ден, не знам как ще изкарам една седмица без теб.

Отпуснах се леко:

— Е, може би ще ти харесат спокойствието и тишината, вместо да се заяждам с теб постоянно.