Смарагдово море

— И все пак ето те тук.

Той също се засмя и ме целуна по челото:

— Ето ме тук.

Яго заспа скоро след това, но аз останах будна през по-голямата част от нощта, измъчвана от собствените си мисли, както и от нуждата да задържа това колкото можех по-дълго. Сгрешила ли бях, като направих това, знаейки какво предстои? Щеше ли благодарение на този момент да стане по-лесно да съм далече от него, или само по-мъчително?

И трябваше ли да бъда далече от него? Не беше твърде късно да променя нещата…

Винаги съм имал доста големи мечти за себе си, знаеш. Не е като да съм се съмнявал някога в способностите си или нещо такова.

Не. Нямаше да променя нещата. Щяхме да имаме този спомен и онези за другите си мигове заедно и това щеше да е всичко. Всеки от нас имаше собствен план, който да следва, и тези планове не можеха да се съчетаят. Вероятно ако бяхме имали повече време, можехме да измислим нещо. Но не беше писано.

Оставаха ми обаче няколко часа, така че заспах, наслаждавайки им се възможно най-дълго. Унесох се в сън малко преди разсъмване само за да се събудя скоро след това, докато Яго се измъкваше от леглото.

— Не исках да те събудя — прошепна той.

— Радвам се, че го направи.

Той се облече на тъмно, а после се върна при мен. Седяхме заедно още няколко минути, като си казвахме малко неща и се целувахме много. Най-после той се изправи с въздишка.

— Трудно е човек да стои далече от теб, Тамзин Райт.

— Внимавай там навън — казах му. — Избягвай вихрушки.

— Ще видя какво мога да направя. — Той се наведе и ме целуна още веднъж, поставяйки в ръцете ми малък платнен вързоп. — Обичам те. Гледай да ти е топло и ще се видим скоро.

Яго излезе от стаята ми и ме остави да седя в леглото с късащо се сърце. Дори в тъмното знаех какво ми бе дал. Досетих се от мекотата му и от това как оттам се долавяше неговият мирис. Беше червеният шал. Притиснах го към себе си и отново се отпуснах назад в леглото, твърде сломена за сълзи.

В седмицата, която последва, се опитвах да не мисля за Яго, но бе невъзможно. Всичко ми напомняше за него и не ми беше от помощ това, че всички в кулата споменаваха името му по различни причини, винаги приемайки, че ще се върне скоро. Кимах в съгласие с думите им и се опитвах да не споделям нищо с никого — не че мислите ми бяха много добра компания напоследък. Пишех писма и се упражнявах в езда с конете на Орла. Често и продължително се вглеждах в хоризонта, тревожно търсеща признаци на бури.

Такива не се разразиха, но седем дни след като Яго и Гидиън заминаха за Констанси, седях на един малък балкон на най-високия етаж на кулата, когато видях голяма тъмна група ездачи далече надолу по пътя. Щом наближиха, се материализираха във фургони, шейни и коне. Скочих от наблюдателницата си и изтичах долу, макар да знаех, че ще мине доста време, преди някой от тях да стигне нагоре по хълма до нас.

Най-после при портите настъпи суматоха и изведнъж във вътрешните дворове на кулата вече се изсипваха хора. Зърнах моряците от Сивата чайка и лейтенант Харпър. Икорите, които му бяха помагали, също се върнаха, но не тяхното пристигане ме накара да затичам напред.

Всичките други деветнайсет момичета от Бляскавия двор, както и госпожица Куинси, влязоха във вътрешния двор, като забавиха ход и спряха, докато оглеждаха обкръжаващата ги типична за икорите обстановка със смесица от безпокойство и вълнение. Бяха облечени в бозавите цветове на Констанси, но иначе изглеждаха добре. За момент не направих нищо. Просто ги гледах, облекчена и щастлива да видя, че са добре.

— Тамзин!

Бяха ме забелязали. И само след броени мигове бях обсипана с прегръдки и поздрави.

— Ти успя — каза Уинифред, като ме стискаше така, че едва не ми изкара въздуха. — Наистина успяваш да постигаш нещата.

Гледката на усмихнатите им лица повдигна посърналия ми дух и след като ме прегърнаха, се улових, че самата аз прегръщам всички тях.

— Добре ли сте? — попитах. — Всички ли сте добре?

— Вече да — каза Дамарис. Огледа се наоколо омаяна. — Това е невероятно! Не бих имала нищо против да остана и да разгледам.

Ванеса поклати глава:

— Не и аз. Готова съм за Кейп Триумф. — Очите й проследиха млада жена икори, която минаваше покрай нас. — Но не бих имала нищо против да се позабавя за една размяна на дрехи. Погледнете онази наметка от червен кариран плат! Великолепна е. Може би можем да уредим малко разменна търговия?

— Няма да направите такова нещо. Здравей, Тамзин. — Морето на приятелките ми се раздели и Дайна Коул пристъпи напред. Очите й се присвиха към мен и вятърът на върха на крепостта ми се стори топъл. — Виждам, че някой все още бди над теб. Моля се да са Шестте бляскави ангела, а не шестте разпътни.

— И аз се радвам да те видя — промърморих, докато тя се отдалечаваше. Зад нея видях Самюъл и собственика на смесения магазин в Констанси Бърнард Глоувър да разговорят помежду си. Дайна отиде при тях и тримата хвърлиха поглед към мен с хладни изражения.