Смарагдово море

— Пебъл и Дъв? Не би го направил! Той обича онези коне.

— Очевидно не толкова много, колкото обича теб.

— Но не… — Само дотолкова успях да скалъпя някакъв разбираем отговор в шока си.

— Но да. Когато отказах, той предложи вместо това да ми продаде Фелисия.

— Какво? Аз… не разбирам. Защо би направил това?

— Каза, че иска да се ожени за теб.

Отворих уста, но този път не успях да изрека дори една дума.

Орла сви рамене:

— Предполагам, че се нуждае бързо от голяма сума пари? Или по-скоро ти се нуждаеш?

Отпуснах се тежко назад и стиснах тапицерията на дивана, сякаш това можеше да попречи на света да се върти шеметно.

— Не мога да повярвам.

— Значи наистина имаш нужда от пари. Или… искаш парите? — Очите й ме огледаха внимателно по онзи неин прозорлив начин. — Разбирам, че си дошла тук, за да се омъжиш изгодно, но може би можеш да се заставиш да стискаш зъби и да живееш скромно известно време? Ако приемем, че и ти го обичаш.

— По дяволите, знаеш, че го обичам! — Думите излязоха от устата ми, преди да успея да ги спра, и се изправих отново. — И не става дума да се заставям да направя жертва, като живея скромно! Всичко, което съм правила някога, е да живея скромно!

Тя прие изблика ми спокойно, знаейки, че гневът ми не е насочен пряко към нея.

— Е, предположих, че сигурно има нещо повече. Яго не ми прилича на човек, който ще преобърне всичките си планове, за да впечатли жена — макар че крайните действия със сигурност не са необичайни за него, когато смята, че наистина е необходимо.

— Като лекарството — промърморих, все още зашеметена.

— Като лекарството. Тогава не се поколеба да рискува да си навлече изпращане на позорния стълб и не трепна, когато поставих под въпрос действията му сега.

Примигнах и се съсредоточих обратно върху нея:

— Позорният стълб ли?

— Не ти ли каза? Това беше наказанието му, задето ни продаде горчивия корен на Констанси.

— Мислех, че е платил глоба.

— Мисля, че направи и двете. Сигурна съм, че може да ти разкаже повече за това по-късно.

— Не знам. Явно не ми казва много за каквото и да е! Сигурна ли си, че е искал да продаде този кон заради мен? — Всъщност нямах нужда от кимването й, за да получа потвърждение. Почувствах гадене в стомаха, разстроена, че би направил тази жертва… и все пак обзета от надежда, че може наистина да се получи. — Не може да ги продаде. Каза, че си му отказала, така че това приключва въпроса.

— О, има други, към които може да се обърне. Навярно не в Кърниал, но ако е твърдо решен да намери купувач, ще намери. Признавам, че ако не се задаваше вероятност от война, можеше да се изкуша. Но не мога да похарча толкова много пари за собствена угода.

— Какво ще стане, ако наистина ги продаде?

— Ами, губи животните за разплод, с които да създаде ранчо за отглеждане на специални породи. Знам, че има други коне — по-обикновени, — така че може би може да направи нещо не толкова доходоносно с тях. Не съм сигурна как ще се получи на неговата земя в Денъм.

— Земята му? Говореше, сякаш само наема нещо там.

— Така е, но освен това е сключил сложно споразумение в крайна сметка да я придобие. Плаща вноски за нея и оттам идва останалият му дълг. Това е огромно количество земя с огромна цена. Заемът е подкрепен от разбирането, че начинанието му с развъждане на състезателни коне има огромен потенциал.

— Не и ако няма никакви коне.

— Може би може да включва в състезания някои от по-обикновените си? Предполагам, че зависи дали ще донесеш някакъв дълг.

Долових неизречения въпрос:

— Да. Не знам какво ще е в сравнение с продажбата на един кон, но ще струва много, ако той… тоест ако ние… — Сведох поглед към ръцете си, неспособна да продължа. Какви разноски вземаше предвид? Брачната ми цена със сигурност. Лекарството на Мери и допълнителните разходи.

— Тогава не знам — каза Орла с необичайно мил и кротък тон. — Ако трябва да се лиши от конете, а после и от земята по подразбиране, все още ще има бизнеса си на пътуващ търговец. Не е толкова бляскав, но ще сте заедно. Може би това си струва жертвата.

От огъня политнаха искри, когато пъновете се разместиха. Наблюдавах ги няколко мига, а после се отпуснах тежко на дивана:

— Преди много време имаше един млад мъж, който… с когото нещата не се получиха. Сега знам, че изобщо не е имал намерение да направи така, че да се получат. По онова време обаче, когато всичко се разпадна най-напред, бях сигурна, че можем да бъдем заедно, ако той е готов да пожертва определени части от живота си. Да, това щеше да шокира другарите му. Да, щеше да разгневи баща му. Но това е любовта, нали? Да правиш всичко за другия? Бях съкрушена, че той не можа. Мразех го, задето не ме обичаше достатъчно, за да направи така, че да останем заедно, независимо от всичко. После просто го мразех, защото беше задник. — Отдадох се на този спомен за миг, а после вдигнах поглед от огъня към Орла. — Сега има някого, който е готов да направи жертва за мен — още по-голяма — и отново съм съкрушена. Яго е изградил мечтата си от нищото, запазвайки нещо, което повечето хора биха изгубили като детинска фантазия.