Смарагдово море

— Встрани от очевидното ли? Не. Не общувахме чак до момента непосредствено преди да подпиша договор е Джаспър. Семейството ми всеки момент щеше да рухне под тежестта на сметките, така че най-накрая отидох при него и помолих за пари. Знаеш ли какво ми каза? „Много съжалявам за теб и детето ти, но ти сама се забърка в това. Ще трябва сама да се измъкнеш от него“. Кой казва нещо подобно? Това ме накара да осъзная, че съм била права да страня от него. Мери е по-добре без баща в живота си, отколкото с такъв баща.

— От това, което каза, тя има изобилие от други хора, които я обичат.

Стана ми малко по-леко на сърцето:

— Да. И все едно има двама бащи при начина, по който я глезят татко и брат ми.

Сгуших се в него и седяхме мълчаливо няколко минути, загледани в огъня. Той ме галеше по косата, а аз описвах кръгове по дланта му. Когато Яго потисна една прозявка, повдигнах глава и се засмях:

— Съжалявам, досадно ли е това?

— Не. — Той повдигна леко лицето ми и притисна устни към челото ми. — Но беше дълъг ден. Не е зле скоро да си лягам.

Целунахме се отново, а после още малко, преди да успея да се отдръпна и да попитам:

— Искаш ли да си легнеш тук?

Последва леко поемане на дъх, докато той обхождаше лицето ми с търсещ поглед. Светлината на огъня хвърляше златисти отблясъци в очите му, които бяха изпълнени с нескрит копнеж.

— Знаеш, че искам. Но… не мога, не и когато нямам нищо, което да ти предложа.

— И по-рано нямаше нищо. — Опрях длани на гърдите му. — Но тогава беше готов да отидеш в леглото ми.

— Знам, знам. И ми е ясно, че негласно сме си обещали да не си даваме обещания, но… — Покри ръцете ми със своите. — Ти заслужаваш повече.

— Като заплащане? Не сключваме някаква „невероятна сделка“. Единственото, което искам точно в момента, си ти.

— Знам — не исках да звучи като поставяне на условия. Просто имам нужда да премисля някои неща.

— Яго…

— Тамзин. Не ми е лесно да откажа подобно нещо, повярвай ми. — Той отново ме целуна по челото. — Можем да поговорим повече по-късно — пътуването е дълго. Но ме остави сега, докато още имам някаква сила на волята.

Изпълни ме разочарование, а демонстрацията на принципи от негова страна само направи копнежа неимоверно по-силен и мъчителен. Имах чувството, че силата на волята може да рухне с още малко побутване, но не можех да му го причиня. Говореше за това, че заслужавам повече, но как стояха нещата с него? Коя бях аз, че да моля за една нощ заедно, след като безпощадно ясно дадох да се разбере, че скоро ще съм на път да прекарам живота си с друг човек?

— Добре. Почини си тогава. Но ще разчитам да удържиш на думите си за онази част, че пътуването е дълго.

Напрежението в лицето му се стопи във весела усмивка:

— Не бих очаквал нищо по-малко. Ще се видим на сутринта.

След много продължителна целувка за довиждане той най-накрая се отдръпна. Седнах на леглото си и въздъхнах, изпълнена с многобройни емоции. Седях там от около пет минути, когато Ширша почука на вратата и ми каза, че Орла иска да ме види. Озадачена от късния час, боязливо я последвах и бях въведена в малка гостна стая в съседство със спалнята на самата Орла.

Тя седеше в един стол до огъня, облечена в халат, и разресваше с гребен дългата си коса. Когато ме видя, каза:

— А, Тамзин. Благодаря ти, че дойде. Беше ми любопитно: знаеше ли, че Яго Робинсън е готов да се откаже от всичко в своя свят заради теб?

Глава 26

Когато отговорих само с безизразен поглед, Орла ми направи знак с грациозно махване на ръка да седна срещу нея.

— Какво имаш предвид? — попитах, след кат се съвзех.

Тя остави гребена и се облегна назад: лека усмивка играеше по устните й въпреки сериозното изражение в очите й.

— Ако някога имаме един свободен миг, ще трябва да ти покажа конете си. Прелестни малки създания — черни, с гриви с цвят на слонова кост. Преди две години видях някои като тях, докато пътувах сред лорандийските търговци. Не се продаваха, а собственикът им ми каза, че е трудно човек да се сдобие с тях. Каза — с известен скептицизъм, че за да купя свои собствени, ще имам нужда от гениален търговец. Така че открих един и той ми осигури конете.

— Яго ми разказа, че така сте се запознали — отвърнах. — Но какво общо има това със ставащото сега?

— Моите коне бяха трудни за намиране в Адория. Сребристите на Яго бяха много трудни за намиране. А кобилата, която държи на юг? Почти невъзможна за намиране.

— Фелисия. Когато се срещнахме най-напред, мислех, че е любимата му жена.

При тези думи усмивката на Орла стана по-широка, въпреки че сериозното й държание не се промени.

— Сигурна съм, че изглежда така. Заради нея и сребристите смятам, че полага много добра основа да натрупа състояние, като развъжда коне от специални породи. Има добър нюх какво ще се търси, и умее да се грижи добре за животните. Просто трябва да изплаща още известно време дълга си за тях и земята си. — Ироничната усмивка помръкна. — Така че можеш да си представиш изненадата ми, когато дойде при мен по-рано и попита дали проявявам интерес да купя сребърните.

Наклоних се напред: