Смарагдово море

— Не. Дори не знам дали е възможно. — Очите на Гидиън се присвиха, докато пресмяташе нещо наум. — Ако приемем, че е заминало право за Уочфул на крайбрежието без забавяния по суша, би трябвало незабавно да бъде качено на борда на някой кораб за Кейп Триумф и той да му отговори в същия ден. После неговото писмо ще трябва да стигне дотук без забавяния. Дори тогава, бих предположил, че ще получиш отговор най-рано след още седмица, а това би било необичайно и в най-добри времена, а какво остава пък през зимата.

Кимнах. Бях очаквала това.

— Е, тогава другите момичета ще стигнат там, когато могат. И ще мога лично да известя Джаспър за положението им. Ако приемем, че всичко от ваша страна мине според очакванията.

Роджър долови тона ми:

— Разбирам защо не искате да се върнете в Констанси, но бъдете сигурна, че ние ще удържим на думата си да помогнем на останалите момичета да стигнат в Кейп Триумф. И вярвайте каквото искате, но се опитвам да ви предпазя. Не бих искал собственото ми дете да потегли с онези безбожни варвари и не искам и вие да го правите. — Въпреки резкия му тон долових добронамереност в думите му. Вярваше, че постъпва правилно.

— Благодаря ви — казах. — Искрено. Но решението ми е взето. Ще напиша на другите писма, които можете да вземете със себе си, когато тръгнете, и ако има нещо, което мога да направя, за да помогна преди пристигането им в Кейп Триумф, ще го направя.

Роджър сви рамене. Гидиън изглеждаше искрено обезсърчен и ясно си представих как момичетата в Констанси имат подобни изражения. Никаква вина, казах си твърдо. Щях да помогна на другите момичета, ако можех, но бях майка на Мери, не тяхна. Щеше да им се наложи да се погрижат сами за себе си.

— Е, това е всичко. — Роджър плъзна столчето си назад и се изправи. — Изпълних дълга си, но се провалих с теб, момиче. Бъди спокойна — ще представим пред съвета правдив доклад за станалото. Да видим дали Харпър е готов, Гидиън. Ако си тръгнем сега, можем да се възползваме добре от деня. Гидиън?

Гидиън не беше помръднал. Имаше същото онова неспокойно изражение, което бях забелязала преди. Бавно вдигна очи към тези на Роджър:

— Вярно ли е това, което се каза там — когато Джейкъб е взел лекарството, били ли са икорите вече болни?

Яго проговори, преди магистратът да успее:

— Да. Тук имаше избухване на черна треска.

— Защо изобщо не чух за това? — попита Гидиън зашеметен. — Съветът изобщо не го спомена. Чухме единствено, че той нарушил договора за повече пари.

— Защото нямаше пряка връзка. — Роджър се облегна на стената, потропвайки нетърпеливо с пръсти. — Горчивият корен беше обещан на нас, за наша употреба. Няма значение на кого го е продал или защо.

— Мисля, че има значение, ако на карта са били заложени човешки животи! Знаете ли колко хора живеят тук?

— Не. Това, което наистина знам, е, че ако подобно бедствие порази Констанси, ще пострадаме. На карта също ще са заложени човешки животи — и сега вероятно погубени. Това ще се случи, независимо дали са били болни или здрави, когато им го е продал.

Гидиън се изправи на крака и се обърна към Роджър без никакво безпокойство или подбор на внимателни думи:

— Но със сигурност трябва да е имало някакво обмисляне предвид обстоятелствата! Някакъв компромис или решение. Наистина ли направо отхвърлихте молбата и обрекохте онези хора на смърт?

Роджър поклати глава:

— Те отричат Урос и ангелите и вероятно са убили повече от нашите хора в Адория, отколкото щеше да погуби онази треска от техните. Не си струваше да се стремим към „някакъв компромис или решение“ с такива хора дори да беше съществувало подобно нещо.

— Съществувало е — вметнах. — Яго предложил да възстанови запасите на града, но пропуснал шанса си заради неодобрението на съвета.

— Вярно ли е? — възкликна Гидиън. Бузите му бяха поруменели — от гняв, не от свенливост. За пръв път го виждах толкова развълнуван. Дори когато лорандийците ни бяха заплашили, той беше останал спокоен. — Изгубили сте това време с него — когато всичко е можело да се уреди толкова просто?

Снизходителното държание на Роджър се смени с нещо по-твърдо и студено.

— Гидиън, имаш уважението ми като свещеник — но си младши свещеник. Все още в много отношения си външен човек, който има много да учи.

Яго ме дръпна за ръката и се изправи:

— Тамзин, да ги оставим насаме.

Преди да успея да възразя и да поискам отговори, Ширша се появи на прага и шумно се прокашля:

— Извинете ме — каза тя неуверено, — но почитаемите дами отново питат за вас.

Между Гидиън и Роджър припламваше враждебност, но двамата прекратиха за момента спора си, за да се върнат в стаята с огнището заедно с нас. Групата вътре изглеждаше готова да се разпръсне, но Орла ни даде знак да дойдем до мястото, където стоеше с лейтенант Харпър.

— Ще издам нареждане тук на север да прекратят временно всякакви агресивни действия, докато положението се изясни — каза той, — но на юг също е имало доста от тези странни нападения и искам да се уверя, че никой няма да предприеме прибързани действия там.

Орла кимаше в съгласие с думите му.