Смарагдово море

— За да му помогнем да стигне по-бързо, се споразумяхме да му позволим да изпрати малка група войници надолу по река Ист Систър, за да разнесат вестта. Те ще ни придружат по време на пътуването следващата седмица и ще лишим от него някои от собствените си хора, за да направим място. Те ще отидат на втора експедиция, потегляща около две седмици по-късно — експедиция, която ще разполага с достатъчно място, за да приюти приятелките ти и другите от кораба, Тамзин.

Ахнах:

— Сериозно ли говориш?

— Все още ще трябва да си платят за пътя, разбира се — добави Орла.

— Естествено. Благодаря ти, Орла. Нямаш представа какво означава това за мен и какво ще означава за тях.

Три седмици! Бях толкова развълнувана, че не ме свърташе на едно място. Като се добавеше времето за пътуване надолу по реката и през Денъм, другите момичета щяха да са в Кейп Триумф само след по-малко от два месеца — доста преди трите, които щяха да са нужни, ако тръгнеха с Наследниците. Яго прокара ръка през косата си и видях как мислите се въртят като вихър зад очите му.

— Мога ли да получа онези места за по-късното пътуване, Орла? А после да оставя пасажерите от Сивата чайка да вземат моите на предстоящото?

Ироничната усмивка на Ола се изпари:

— Искаш да отстъпиш по-ранното си пътуване?

— Не е кой знае какво забавяне — отвърна той и сви рамене. — Пак ще изпреваря повечето други търговци от севера, а за Тамзин и другите ще е по-лесно и спокойно, ако останат заедно.

— Разбирам. — Орла хвърли поглед към мен, после обратно към него. — За мен е все едно. Стига мястото да се разпредели правилно и всички да са готови да потеглят навреме, всичко е наред.

Обърнах се към Яго: едва можех да дишам. От мига, когато стъпихме в Адория, се бях борила толкова упорито да отведа спътничките си в Кейп Триумф и внезапно, просто така, това щеше да стане.

— Яго… не мога да повярвам, че би направил това. Не знам какво да кажа! Благодаря ти, толкова много ти благодаря! А ако изгубиш печалба…

Той пренебрегна тревогите ми с махване на ръка: очите му блестяха, докато ме поглеждаше. Прииска ми се да скоча напред и да му се хвърля на врата.

— Не се тревожи за това. Две седмици няма да са от значение. А освен това бройката би трябвало да се уреди, така че да мога да ви придружа на първия курс и да уредя нещата. Ще възложа на Арно да придружи останалите стоки.

— Не се увличайте — предупреди Роджър троснато.

— Ти може и да си свободна и сама, Тамзин, но онези други момичета са все още под наша закрила и няма да тръгнат без подходящ ескорт. Не знам дали това може да стане в рамките на седмица.

Обърнах се към лейтенант Харпър за помощ:

— Налице е аргумент, че по-големите момичета могат да дойдат или да си тръгнат, според желанието си — каза той, — но там имате и някои по-млади, нали? На по шестнайсет? Седемнайсет? Колкото и да смятам, че би трябвало да им се позволи да тръгнат, все пак би трябвало да отговарят пред настойниците си. Аз лично ще съдействам в придружаването им до Кейп Триумф, ако това е от помощ, господин Сакет.

— А аз също ще отида — каза Гидиън. — Сигурен съм, че ако можем просто да вземем от Констанси още двама души, които да следят за благоприличието, това би трябвало да е достатъчно.

— Аз също ще се върна с вас двамата, за да помогна да доведем всички тук — можем да отидем веднага — предложи Яго.

Роджър все още изглеждаше несигурен, но знаеше кога да отстъпи. Четиримата се задълбочиха в планиране на подробностите по изпълнението, а аз бях толкова щастлива, че ми идваше да затанцувам. След многобройни трупащи си едно след друго препятствия нещата най-сетне отново влизаха в релси. Отивах в Кейп Триумф и приятелките ми също. Най-после щяхме да се освободим от Наследниците. Щях да пристигна съвсем навреме, за да посрещна Мери!

Почти. Усещането от целувката на Яго още витаеше по устните ми, а думите му отекваха в главата ми: Луд съм по теб — луд съм по теб от мига, в който пристъпи прага ми. Наблюдавайки го, докато обсъждаше с Роджър парични въпроси, почувствах стягане в гърдите. Яго не се вместваше в нищо от това, защото нямаше място. Никога не бе имал. И двамата бяхме наясно и въпреки това той току-що се беше отказал от значителни неща, за да помогне на приятелките ми — само дето знаех, че всъщност е заради мен. Може би пропускането на две седмици от сезона за търговия не беше кой знае какво, но за някого, който се мъчеше да изплати дълговете си, все пак можеше да е предимство. А той се беше отказал от него.

Исках шанс да говоря с Яго, но той беше погълнат от приготовления, в които не можех да помогна. Моят ред да се изявя като водач, щеше да дойде, когато пристигнеха приятелките ми, но засега трябваше да чакам да настъпи моето време.

Въпреки че той също беше зает, все пак получих неочаквана възможност да говоря с Гидиън по-късно през деня, когато го зърнах да се храни сам в трапезарията. Влязох и седнах срещу него, което предизвика радостна усмивка.

— Мислех, че си се затворил с другите — казах.