Смарагдово море

— Приключихме каквото можем да направим, преди да тръгнем за Констанси. Сега Джейкъб отиде да обсъжда мерки и теглилки с икорите, а Роджър се моли еретиците да не дойдат да го отвлекат, докато спи.

— Ти добре ли се справяш? — попитах, забелязвайки, че повечето храна в чинията му бе недокосната.

Усмивката му стана печална:

— Толкова добре, колкото мога, докато всичко, което си мислех, че разбирам, бива разкъсвано пред очите ми.

— Говориш за Яго и лекарството?

— Да. Да бъда измамен така, ме кара да се чувствам, сякаш всичко, което смятах за красиво и добро в Констанси, е пропаднало в… черна бездна. Предполагам, че това звучи мелодраматично. Но все още не мога да го повярвам — че съветът би отказал помощ и би потулил всичко.

— В Констанси има известно добро. — Думите ми прозвучаха малко колебливо предвид личните ми преживявания.

— Знам. Но това не променя станалото. Отдадох на съвета лоялността си, приятелството си и доверието си. А те съзнателно са ме лъгали, използвайки ме, за да постигнат каквото искат. А това, което ти причиниха… не може да се каже точно, че са го разпоредили, но позволиха на Дайна да го приведе в действие. Кълна се, че не знаех, Тамзин. Ако бях знаел…

— Всичко е наред. Добре съм, а нещата се оправиха.

— Не мога да се върна — изрече той припряно. — Искам да кажа, физически мога да се върна в Констанси временно, за да оправя някои неуредени неща. Но не мога да се върна в онзи свят — при Наследниците.

— Гидиън… — Вгледах се в изражението му и видях колко искрено беше. Това не бе прибързано решение, родено от по-ранното спречкване с Роджър. — Отказал си се от всичко в Осфрид, за да доплаваш тук и да бъдеш с Наследниците. Какво стана с това, че Урос те е призовал? С това, че искаш по-чист, принципен живот?

— Все още съм призован и все още искам това. Но няма да бъде с Наследниците. Няма да бъде и с последователите на ортодоксалната вяра. Може би никой път не е моят. Може би трябва да създам свой собствен.

В думите му имаше такава сила и убеденост, че наистина вярвах, че ще намери пътя си. Това ми напомни за някои от по-ранните ни разговори, когато беше описвал вярата си толкова пламенно, че можех да разбера защо е толкова развълнуван.

— Ще го разбереш, Гидиън. Вярвам в теб.

Той вдигна поглед от хляба, който чоплеше.

— Винаги си вярвала в мен, Тамзин, дори когато аз не вярвах в себе си. Ти… — Синьо-сивите му очи се вглеждаха внимателно в мен още няколко мига, а после той отново отмести поглед. — Е. Както и да е. Не мога наистина да се заставя да яздя обратно два дни с Роджър. Ще видя дали Джейкъб ще ми позволи да яздя с него.

Едва по-късно същата вечер най-сетне се срещнах с Яго. Той дойде да ме види в стаята ми и се нахвърлихме един на друг в мига щом вратата се затвори. Без да спираме да се целуваме, влязохме със залитане обратно в стаята и рухнахме на килимчето пред огъня. Копнежът ми по него бе усилван както от щастливата привързаност, бушуваща в сърцето ми, така и от желанието, пращящо като електричество из тялото ми. Не бях изпитвала и най-малък интерес към каквато и да е физическа близост с когото и да е от Хари насам и почти бях смятала, че не съм способна на нея — сякаш може би той я беше съсипал за мен. Но сега се съживих, внезапно чувствайки се така, сякаш никога не можех да се наситя да докосвам или целувам Яго.

— Просто се държиш мило с мен заради пътуването по реката — подметна той закачливо в един момент, като лежеше на хълбок, наполовина подпирайки се на лакът. С другата си ръка проследи деколтето на роклята ми и придвижи пръсти нагоре до бузата ми, където отметна няколко измъкнали се от прическата ми кичури коса.

— Мила съм към много хора — изстрелях в отговор. — И повярвай ми, не се търкалям с тях и не ги целувам.

— Е, това е облекчение. Никак не би ми било приятно да мисля, че го правиш от жал или задължителна признателност.

Седнах в леглото и го целунах бавно и продължително по устните.

— Въпреки това съм ужасно признателна. Облекчение е да знам, че някой се е погрижил за другите. Сега мога да се съсредоточа върху Мери. Сега се чувствам много по-близо до нея — сякаш е достатъчно близо, за да стигна до нея.

— Достатъчно близо е. — Той също се надигна и оправи ризата си. Никой от двама ни не беше свалил дрехите си, но те със сигурност бяха по-малко спретнати отпреди. — Харесва ми това име. Защо я нарече така?

Загледах се през стаята, но виждах миналото:

— Цялото й име е Мередит, но винаги бях възнамерявала да я кръстя Мери. Във времето непосредствено преди раждането й имаше толкова много сърдечна болка и борба. Избрах името като един вид напомняне към себе си, че нещата ще се променят — че ще ги накарам да се променят.

— Баща й взе ли… взе ли някакво участие?