Смарагдово море

— Напълно съгласна съм — каза тя, като се настани удобно в един от столовете. — Но първата част от това „мирно разбирателство“ трябва да е, че тези нападения не са наше дело. Ширша? Би ли повикала сестрите ми? И ни донеси чай и кафе, щом ще излизаш. Това може да отнеме известно време.

Така и стана, което ме изненада. Мислено си бях представяла драматично изваждане на показ на палтото на Алън, което моментално разсейваше всякакви подозрения по отношение на икорите. Вместо това първата реакция на Роджър беше:

— Откъде да знам, че сте взели това от лорандийците? Струва ми се по-вероятно да сте се сдобили с него тук, когато онези крадци икори са донесли плячката на господарите си.

Но все пак продължи да слуша. И по-важно, лейтенант Харпър също продължи. Скоро осъзнах, че беше истински късмет това, че фортът беше изпратил именно него да се справи с неуредиците в Констанси. Във форта вероятно имаше много други офицери, които биха дошли с вече изградено мнение за икорите. Харпър още не си беше съставил каквото и да е мнение. Не беше нито слабохарактерен, лесно поддаващ се на влияние човек, нито подстрекател на война. Задаваше много въпроси и вземаше под внимание възгледите на всеки — моите, на Яго, на мъжете от Констанси и на сестрите Микнимара.

— Господин Сакет — каза той най-накрая. — Не приемам несериозно случилото се на онези деца. Не приемам несериозно никое от неотдавнашните нападения. Предвид това силно бих настоял да не подстрекавате за никакви агресивни действия спрямо икорите в Грашонд. Поддържайте постове, но само толкова. Никакво обявяване на икорите извън закона или предварителни удари. Знам, че нямам никакъв глас в действията на общността, но ще докладвам това и на командира си. Той също няма граждански пълномощия, но губернаторът се вслушва в него.

Роджър се намръщи:

— Губернаторът е в Уочфул! Онова място почти е изгубило мярка и усет за доброто и правилното. Каква представа имат те за това, което става тук на запад?

— Ще знае каквото му казваме. А ако нещата се променят и доказателствата сочат в друга посока, военните ще действат в съответствие с това. При сегашното положение обаче доказателствата не са достатъчно убедителни, за да обвиним икорите или да оправдаем лорандийците.

Въпреки недоволството на Роджър ми беше ясно, че доказателствата са повлияли и на него. Той беше магистрат в крайна сметка. Работата му беше да преценява фактите по въпросите на закона. Но беше човешко същество и гордостта му беше жегната от това, че трябваше да отстъпи и да оправдае по липса на доказателства онези, срещу които хранеше толкова дълбоки предразсъдъци.

— Не мога да повярвам, че всичко това се основава на факта, че вярвате на Джейкъб Робинсън относно твърдението къде са намерили палтото — промърмори Роджър, който имаше нужда да насочи раздразнението си някъде.

Харпър се усмихна:

— Познавам Яго — или е Джейкъб? — от две години, и той винаги е бил честен с нас. В един или друг смисъл. Имам му доверие.

— Ние също му имахме доверие. Обеща да опази онзи горчив корен, а после го продаде под носа ни!

Файва скочи от стола си, стиснала юмруци:

— Спаси безброй животи! Вероятно и вашия, ако треската се беше разпространила извън Кърниал. Яго е герой, далеч по-безкористен, отколкото вие някога ще бъдете!

Очите на Роджър се разшириха:

— Млада госпожице…

Харпър го накара да замълчи, преди да е успял да каже на една от трите владетелки на Кърниал нещо, което не можеше да бъде взето назад. Подобно на него, Орла изстреля рязък укор на езика на икорите и след няколко мига Файва седна обратно на мястото си с гневен вид. Върху лицето на Гидиън се беше появило странно, тревожно изражение, но нямах време да го тълкувам.

Спокойни, че Грашонд и икорите няма да тръгнат на война — засега — Харпър и сестрите искаха да обсъдят политическите последствия от някои от другите неща, случващи се между икорите и колонистите в по-отдалечените краища на Адория. Това не изискваше присъствието на останалите от нас и Ширша отведе Яго, Роджър, Гидиън и мен в малка стая, използвана за тъкане, за да можем да изгладим разногласията си. Не че имаше много за изглаждане. Бях взела решение, че заминавам с икорите, но все пак имах въпроси, които да задам на гостите ни.

— Как са приятелките ми? — попитах Гидиън. — Добре ли са?

Гидиън придърпа малък дървен стол и седна.

— Добре са. Обаче им липсваш и има известни неразбирателства, откакто замина. Няколко изпаднаха в пълна паника, защото сега не вярват, че ще заминат за Кейп Триумф.

Тези думи ми късаха сърцето и сведох поглед към ръцете си, за да скрия как се чувствам. След като видях как Орла и сестрите й отстояваха мнението си сред мъжете, отказвах да се разплача пред тях трите.

— Предполагам, че няма отговор на писмото ми до Джаспър Торн? — попитах с надежда.